Skip Navigation Linksnauchni-izsledvania

​​​​Научни изследвания, подкрепящи програмата „Най-щастливото бебе”:
 
 
 
Университетът на Аризона наскоро публикува изследване на двойки, очакващи дете, направено преди и след обучение по програмата „Най-щастливото бебе“ през 2009 – 2010 г.
 
Резултатите напълно повтарят тези от същото изследване, проведено през 2008 – 2009 г. сред 225 бъдещи родителипреди и след преминаването на обучение по програмата „Най-щастливото бебе”. Родителите наблюдават рязко повишаване на увереността си. Родителите твърдят, че изпитват огромно повишаване на увереността си.
 
Преди обучението около 40% са били умерено до много притеснени по отношение на способностите си да успокоят детето си и да се справят с различни проблеми. След него, този процент спаднал до скромните 0,5 - 1 %! ( the University of Arizona).

  
В „Наръчника за предотвратяване на насилие над деца” на Департамента за общественото здраве на Колорадо (DPC) програмата „Най-щастливото бебе” е препоръчана за предотвратяване на насилието над деца злоупотребата с деца. (Colorado Department of Public Health (DPC) Manual on child abuse)

През 2007 г. Департаментът по здравеопазване на Боулдър Колорадо откри, че програмата „Най-щастливото бебе”  е ефективна в 98% от случаите при успокояване на високорискови нервни бебета. Сертифицирани по програмата медицински сестри обучиха 42 проблемни семейства (на тийнейджъри или зависими майки, със силно недоносени бебета и др.) как да използват петте успокояващи техники с капризни бебета. 41 от 42 семейства съобщават за бързо и драматично подобрение при успокояването на бебетата си (много от тях съобщават и за допълнителни 1-3 часа сън на нощ).
 
Единственото дете, при което интервенцията не е била успешна, е диагностицирано с инфекция на ухото и след като тя е била излекувана, детето се е повлияло от 5-те техники. Положителният ефект се е запазил и след това (около 3 месеца след обучението). Boulder Colorado Department of Health, DPH.

  
Отделът за работа с деца и семейства в Кънектикът, както и Университетът на Кънектикът издадоха доклад за преподаването по програмата „Най-щастливото бебе“ срещу метода „Пърпъл“ през януари 2010 г. (THB vs Purple). Това е доклад, който разглежда удовлетворението на родителя и обучителя, някои последващи мерки в грижата за бебето и увереността на родителя (ефикасност на родителите, следродилна депресия, знания за успокояването).
Авторите му са отбелязали само три значими открития (всичките в полза на „Най-щастливото бебе“):
„Обучителите на родители по програмата „Най-щастливото бебе“ споделят значително по-висока удовлетвореност от обучението (вероятност за грешка - p=0.014) след края му, отколкото групата по програмата „Пърпъл“.

„Обучителите на родители по програмата „Най-щастливото бебе“ споделят значително по-висока удовлетвореност от използваните методи (p=0.004) след края му, отколкото групата по програмата „Пърпъл“.

„Резултатът по скалата за знания за успокояване на бебета при „Най-щастливото бебе“ е бил значително по-висок отколкото при групата, обучавана по „Пърпъл“ (р=0.01).

Освен това е забелязана тенденция родителите, обучавани по „Най-щастливото бебе“, повече да показват какво са научили и да споделят материалите си, отколкото тези, обучени по „Пърпъл“.
„Най-щастливото бебе“ 75% Да - 25% Не
„Пърпъл: 65% Да - 35% Не

  
Проблематизиране на нормалното? Справяне с раздразнителността на бебетата
 
РЕЗЮМЕ
К.Л. Армстронг, Н. Превитера и Р.Н. Маккалъм, Център Ривъртън, Клейфилд, Куийнслънд, Австралия
 
Цел: Целите на този проект бяха да се идентифицират източниците и качеството на здравните съвети към 
родителите на раздразнителни бебета; да се оцени ефикасността на една болнична програма за диагностициране и справяне с раздразнителни бебета; и да се оценят средносрочните резултати за такива деца и техните майки.
 
Методология: Всички двойки майка-дете приети в здравното заведение за период от 3 месеца с основен проблем – раздразнителност на бебето, бяха помолени да участват в изследването. Беше събрана информация за насоките, изследванията и подробностите за лечението преди постъпването им и 3 месеца след изписването им.
 
Настроението на майките при приемане и три месеца след изписване беше измерено чрез Единбургската скала за следродилна депресия (ЕССД). При постъпването, лекарствата на децата за прекомерната раздразнителност бяха спрени с родителско съгласие и по лекарска преценка. Бяха съставени индивидуални планове за всяко дете от медицинска сестра, с участие на майката. Дискусиите между тях включваха обучение за това какво представлява нормалното детско поведение, техники за успокояване, установяване на режим. Бяха обсъждани и семейни въпроси.
 
Резултати: Петдесет и една двойки майка-дете се съгласиха да участват и формираха група, 48 от тях (94%) бяха на разположение за интервю 3 месеца след изписването. Средната възраст на бебетата при постъпване беше 13 седмици (най-ниска – 4, най-висока – 28 седмици). 32 от бебета (62,7%) бяха момчета, 34 (66,7%) бяха първи деца в семейството и 45 (88,2%) живееха и с двамата си родители. Най-различни здравни специалисти са работили с тях преди постъпването им, като 48 от бебетата са приемали лекарства за гастроезофагеална рефлуксна болест и / или за колики.
 
В края на престоя поставените диагнози бяха предимно за поведенчески (22) и хранителни проблеми (20). При девет бебета е открита физиологична причина за раздразнителността. Настроението на майките се подобри значително по ЕССД от момента на постъпване (45 (86,2%) от майките с резултат ≥12, среден резултат 16,5) до изследването след изписването (9 (18,8%) с резултати ≥12, среден резултат 7,2).

Изводи: Съществуват доказателства, че част от бебетата с „нормална“ раздразнителност са неправилно диагностицирани с физиологични нарушения, което ги подлага на ненужно лечение с медикаменти. Това може да бъде вредно и дори да създаде проблеми за тези деца и техните семейства за цял живот.

  
Синдромът на внезапната детска смърт (СВДС): Изследвания показват, че правилното повиване може да намали риска от СВДС и задушаване
 
През изминалото десетилетие, кампанията „Назад към съня“ намали с около 50% смъртните случаи, причинени от СВДС. Въпреки това, около 1 на 2000 пеленачета умират от СВДС всяка година в САЩ и както се споменава в доклада за СВДС на Американската академия по педиатрия (ААП), трябва да се вгледаме възможно най-сериозно в различни многообещаващи начини да се намали броят на случаите на СВДС (който е застинал през последните години).
 
Правилното повиване може да се окаже много добро решение в това отношение. Ето защо ААП го препоръчва на няколко места при съветите за родители в сайта си, както и в две от ръководствата си за родители -  „На път за вкъщи с новороденото“ и „Ръководство за съня на детето“. ( Разбира се, ААП също така препоръчва на родителите да избягват прегряването на децата и назатъкнатите одеяла, които могат да се увият около лицата им – два рискови фактора за СВДС.)

Съществуват доказателства, че правилното повиване може да бъде важен фактор в предотвратяването на СВДС и задушаването. Голямо национално изследване чрез казуси и контролна група (Нова Зеландия) показва, че здравото подпъхване на одеялото, увиване или повиване допринася за намален риск от СВДС. (Уилсън К.А., Тейлър Б. Дж., Леинг Р.М. и кол. „Облекло и завивки и връзката им със синдрома на внезапната детска смърт: допълнителни резултати от проучването на смъртни случаи в детското креватче в Нова Зеландия. J Paediatr Child Health1994;30:506-12)
 
Аналогично, голямото проучване на Понсънби в Австралия, показва, че повити бебета, които спят по гръб са изложени на около 30% по-нисък риск от СВДС отколкото бебетата, които спят по гръб, но не са повити! (Понсънби, А. и кол. „Фактори, повишаващи риска от синдрома на внезапната детска смърт, свързани със спането по корем“. NEJM 1993; 329: 377-82).
 
Понсънби забелязва, че повитите деца, поставени по корем са изложени на 4 пъти по-голям риск от СВДС, отколкото неповитите бебета по корем. Въпреки това, вероятността за грешка при този резултат е само р=0,09 и след като корелацията между СВДС и повиването с коремна позиция е проверена за случаите, при които бебето е поставено върху възглавница, тя става незначителна (р=0,16). (Важно е да се отбележи, че корелацията между СВДС и спането по корем, заболяванията и прегряването остава значима дори след контролиране на фактора „употреба на възглавница“.)
 
Повиването не е особено трудно, но все пак трябва да бъдете инструктирани.  За да насърчим правилното повиване, през 2005 г. организирахме курсове, за да обучим родителите на тази техника. Сега има над 4300 обучители по програмата „Най-щастливото бебе“ (2100 сертифицирани и 2200 в процес на обучение), които разпространяват този подход в САЩ, включително в университетски и детски болници, военни бази и др.
 
„Когато станах директор на неонатологията, преминах сертификатната програма на „Най-щастливото бебе“. Използвам тези техники всеки ден“. Ан Келъмс, д-р по медицина, директор на неонатологията в Университета на Вирджиния
 
„Преподавам полезните Ви методи на всички местни жители и вече съм сертифициран обучител по програмата „Най-щастливото бебе““ Джули Уолдроп, магистър, педиатрична сестра, директор Неонатология, Университет на Северна Каролина, Чепъл Хил
 
„Това със сигурност е един от най-добрите източници. Виждаме от първа ръка как помага на родителите“. Дебра Смит, мед.сестра, директор на пред- и след-родилно обучение, Медицински център „Ан Арбър“ към Университета на Мичиган
 
Близо 1000 обучители по програмата „Най-щастливото бебе“ преподават в щатски и местни здравни отдели в САЩ, за да помогнат на родители в риск (напр. тийнейджъри, затворници, наркомани, приемни родители, родители на недоносени бебета, бивши престъпници), включително:
 
Пенсилвания – 280 (във всички клиники по кърмене на „Жени, бебета и деца“)
Уайоминг – 220 (всички патронажни сестри)
Минесота – 250 (различни държавни агенции, напр. приемна грижа, департамент за обществена безопасност)
Колорадо – „Най-щастливото бебе“ се препоръчва от щатското ръководство за превенция на Синдрома на раздрусаното бебе - СРБ)
Масачузетс – около 35 (в „Жени – бебета – деца“ и една нова инициатива за обучение на бащите за намаляване броя на случаите на СРБ. Също така „Най-щастливото бебе“ се препоръчва в програмата на Масачузетс за предотвратяване на СРБ.)
Кънектикът – около 40 (в приемна грижа и департамент за обществена безопасност)
 
Организацията „Първите пет“ в окръг Сакраменто – 254 (използва се в различни програми, включително за родители тийнейджъри, родители на недоносени бебета, департамента за обществена безопасност, приемна грижа и др.) Те ще разпространят хиляди DVD – та „Най-щастливото бебе“ и CD-та с бял шум сред родители от окръга.
 
„Най-щастливото бебе“ се използва успешно от стотици патронажни медицински сестри, в много военни бази и в много общински програми. Професионалистите често отбелязват, че „Най-щастливото бебе“ им помага да изградят взаимоотношения на разбирателство със семействата, с които работят.
 
Повиването всъщност може да намали риска от СВДС и задушаване:
Съществуват пет възможни причини, поради които правилното повиване може да намали риска от СВДС и задушаването на бебетата по време на сън:
 
1) Увеличава скоростта на реакция по време на сън;
2) Предпазва бебетата от случайно преобръщане по корем;
3) Убеждава повече родители да поставят бебетата си да спят по гръб;
4) Подпомага кърменето
5) Предотвратява задушаването
 
1) Повиването е като непрекъснат тактилен бял шум. То е богата добавка към сензорната „дантела“, която успокоява бебето в утробата и нежно го стимулира да спи след раждането. Изследванията показват, че повиването кара бебетата да се събуждат по-лесно (вероятно заради непрекъснатата тактилна стимулация.)
 
Тази увеличена възбудимост се свързва с намaлен риск от СВДС. (Джерард К. и кол. „Спонтанно събуждане при повити и неповити деца, спящи по гръб по време на повърхностния и дълбокия сън, Pediatrics 2002 110: e70, Серет Н. и кол. Влияние на повиването върху съня и характеристиките на събуждането на здравите бебета, Peds 115:1307-11. 2005).
 
Ричардсън и кол. откриват, че системното повиване (между 3 седмична и 3 месечна възраст) не предизвиква промяна в събуждането на бебетата по време на сън. Увиването няма влияние върху телесната температура и темпът на дишане. (Ричардсън, Х.Л. и кол. „Намаляване на рисковете от СВДС: да повиваме или не? J Pediatrics 2009;155:475-81.)  Въпреки това, Ричардсън установява, че тримесечни бебета, които са повити за пръв път, се събуждат малко по-трудно, но само по време на дълбокия сън. 
 
Според нея, по-големите бебета, повити за пръв път може би са в същия риск от СВДС както и тези, които за пръв път спят по корем. Въпреки това, учените вярват, че СВДС се случва главно по време на повърхностния сън, а не на дълбокия. Трудът на Франко и кол. също противоречи на Ричардсън. Според нея повиването в действителност повишава шансовете за събуждане. По време на сън повитите бебета имат по-нисък праг на събуждане, т.е. будят се по-лесно от звуци. (Франко П. и кол. Влияние на повиването върху съня и характеристиките на събуждането на здравите бебета, Peds 115:1307-11. 2005).
 
Брадли Тач, д-р по медицина, преподавател по педиатрия и медицински супервайзър в детска болница „Сейнт Луис“, който изследва детската апнея и СВДС в Университета на Вашингтон, отбелязва ползите от повиването в редакторски отговор към Ричадсън (това, че детето не може да се придвижи до опасни задушаващи предмети или да си дръпне завивките над главата) и оборва теорията й, че намалената способност за събуждане е връзката между повиването и СВДС.
 
Той пише, че единствената аномалия в способността за събуждане, която е открила Ричардсън – дълбокия сън при бебета, повити за първи път на 3 месечна възраст – не може да бъде причинител на централна или смесена апнея. В заключение Тач казва „ Като се вземе всичко предвид, изглежда, че предимствата при повитите бебета, които спят по гръб, надвишават рисковете, ако изобщо има такива.“
 
Скорошен доклад от Обединеното кралство показа няколко фактора, които свързват условията за сън със СВДС. Изучавайки 80 жетви на СВДС, учените установили, че значителна част от тях спали заедно с родителя на диван (17% срещу 1%), използвали възглавница за последната фаза на съня (21% срещу 3 %) и са били повити (24% срещу 6%) в сравнение с бебетата от контролната група. Те са изразили желание да направят още изследвания, но не са препоръчали забрана на повиването. (Блеър, П.С., Сайдбодъм, П., Йвасън – Куум, К., Емъндс, М., Хекстол- Смит, Е.М.А., Флеминг, П. Опасна среда за съвместно спане и рискови фактори, подлежащи на промяна: изследване на случаи на СВДС в сравнение с контролна група в югозападна Англия. BMJ. 2009;339:b3666, 1-11).
 
Има няколко въпроса, на които трябва да отговори изследването на Блеър, преди да знаем дали връзката между СВДС и повиването, която са открили, е причинно-следствена или случайна. Например 7 от 19 повити бебета със СВДС са поставени в леглото в неправилна поза (по корем или на една страна); дали останалите 12 бебета са били повити правилно или не (прегрели ли са, имало ли е свободни одеяла около лицето)? Колко от 54-те процента жертви на СВДС, които са спали с родителите си, са били повити и прегрети? 
 
Също така е важно дали връзката ще изчезне, ако се контролират други променливи характеристики?  Блеър не контролира повиването при случайни рискови фактори, като употребата на възглавница (видяна в 20% от случаите със СВДС срещу 4% при контролната група), пушене по време на бременността (59% срещу 14%) или прекомерна употреба на алкохол (24% срещу 4%). Това може би има значение. В изследването на Понсънби, връзката между повиването при деца, спящи по корем и СВДС ставаше незначителна когато се контролира употребата на възглавница като фактор.
 
В светлината на изследванията на Франко, Джерард и Ричардсън, ако Блеър показва, че повиването наистина има причинно-следствена връзка със СВДС и задушаването, най-правдоподобните причини биха били или прегряването, или задушаването заради свободни одеяла, покриващи главата, като и двете са предотвратими, ако се използва правилна техника на повиване.
 
Изследването на Блеър не намира, че поставянето на бебето по корем е фактор, причиняващ СВДС (14% от случаите на СВДС срещу 6% от контролната група) (р=0.07). Обаче 29% от жертвите са били по корем при настъпване на смъртта. Това означава, че много от тях са се преобърнали по корем, въпреки че родителите им са спазили препоръката за спане по гръб. Бихме могли да изтъкнем, че това фатално преобръщане е могло да бъде предотвратено чрез повиване.
 
И накрая, би било интересно да разберем също дали някои от бебетата в проучването на Блеър, които са умрели на диван, са били повити. Благоприятното въздействие на повиването върху съня може да намали броя на случаите, при които изтощени родители заспиват в небезопасни пози на опасни места.
 
2) Повиването на бебетата ги предпазва от случайно преобръщане от гръб по корем. Бебета, които редовно спят по гръб са изложени на почти двоен риск сред спящите по гръб. Но бебета, които редовно спят по гръб и случайно се преобърнат по корем са изложени на 7-19 пъти по-голям риск от СВДС. (ААП, комисия по СВДС „Променящата се концепция за синдрома на внезапната детска смърт“, Peds 2005; 116: 1245-1255, Ли, Д.К., Петити, Д.Б., Уилингър, М. и кол. Позата за сън при бебетата и рискът от синдрома на внезапната детска смърт в Калифорния, 1997-2000. Am J Epidemiol. 2003;157:446-455).
 
Повиването пречи на бебето да се обърне по корем. Щом бебетата навършат 4 месеца, повечето могат да се преобръщат от корем на гръб с лекота и така са в по-малък риск от СВДС и могат да бъдат отучени от повиването.
 
3) Много родители знаят, че не трябва да оставят бебетата си да спят по корем, но го правят, защото те 
самите не спят много, а в тази поза бебетата спят най-добре. Уилингър съобщава, че 82% от родителите, които поставят бебетата си да спят по корем го правят, защото твърде често ги намират по гръб, когато са будни (Уилингър, М. и кол. Фактори, свързани с избора на поза за сън на бебето от родителите, 1994-1998.
 
Национално проучване на позите за сън при бебетата. JAMA. 2000;283:2135-42), а Ван Слеувен казва, че половината родители, които поставят бебетата си да спят по корем го правят по тази причина. (Ван Слеувен, Б. и кол. Сравнение на модификациите в поведението с и без повиване като интервенции при прекомерен плач. J Peds 2006;149:512-7).
 
Ив Колсън от Йейл получава същите резултати: Основна причина, която родителите изтъкват за поставянето на бебето да спи по корем е, че то нервничи твърде много, когато е по гръб. (Тенденции и фактори, свързани с позата при сън на бебетата - Национално прочуване за позата при сън, 1993-2007, Arch Pediatr Adolesc Med. 2009;163(12):1122-1128.)
 
Джерард, Тач и Франко показват, че повитите бебета спят също толкова добре по гръб, колкото и неповитите по корем, така че повиването позволява на изтощените родители да поставят децата си по гръб и в същото време да спят добре през нощта. (Джерард, К. и кол. Спонтанни събуждания при повити и неповити бебета спящ по гръб при повърхностен и дълбок сън. Pediatrics 2002 110: e70, Франко П., Серет Н. и кол. Влияние на повиването върху съня и характеристиките на способността за събуждане при здравите бебета, Peds 115:1307-11. 2005)
 
4) Подпомагане на кърменето – Кърменето се смята за потенциален фактор в намаляването броя на случаите на СВДС. През 2009 г. немски учени докладват, че изключителното кърмене на едномесечна възраст намалява риска наполовина, а частичното кърмене на същата възраст също намалява риска от СВДС, но след като се прецени само на базата на този фактор, рискът е бил оценен на незначителен. (Кърменето намалява ли риска от синдрома на внезапната детска смърт? Венеман, М.М. и кол. Peds 2009; 123: e406-e410). 
 
Кърменето постига това чрез намаляване на случаите на инфекции на горните дихателни пътища, увеличаване на съвместното спане, (но не в едно легло) и може би и чрез някаква все още неопределена промяна във физиологията на съня (напр. повишена способност за събуждане – МакКена, Дж. Дж., МакДейд, Т. Защо бебетата никога не трябва да спят сами: Преглед на противоречивата тема за съвместното спане във връзка със СВДС, спането в едно легло и кърменето. Pediatric Respiratory Reviews 2005; 6:134-152.
 
Доколкото повиването и петте успокояващи техники помагат за намаляването на бебешкия плач и благоприятстват съня, те могат да увеличат и успеха при кърмене (като намалят изтощението на майката, липсата й на увереност, че млякото й е достатъчно, следродилната депресия и чрез увеличаване на семейната, съпружеската и лекарската подкрепа в грижите за детето – всичко това са фактори за ранното прекратяване на кърменето – вижте дискусиите в следващите раздели за кърмене и следродилна депресия.)
 
5) Повиването може да предотврати случайното задушаване, свързано със съвместното спане. Съвременни изследвания (Дейвид Тапин и кол. в J Peds, Мартин Лар и кол. в J Peds и др.) препоръчват спането в едно легло само след тримесечна възраст, но дори и на тази възраст бебетата могат да се придвижат в леглото и да се затиснат с възглавница, юрган или лицевата дъска. Повиването предпазва децата, които спят в едно легло с родителя, от случайно претъркулване, омотаване в завивките и … задушаване.
 
Освен това напоследък е все по-голяма тревогата заради доклада от преди няколко месеца на центъра за контрол и превенция на заболяванията, който показва увеличение на смъртните случаи в следствие на задушаване, което може да се предотврати чрез повиване. (Шапиро – Мендоса К.К. и кол. Тенденции в смъртните случаи причинени от случайно задушаване в леглото от 1984 до 2004 г.: увеличава ли се броя на случаите?, Pediatrics. 2009, 123: 533-39).
 
Подходът „Най-щастливото бебе“ е важен за общественото здраве, защото бебешкият плач и изтощението на родителите са основни причинители на сериозни заболявания и смърт: следродилна депресия, СВДС, насилие на деца, провал в кърменето, пресилено диагностициране и прекомерно предписване на лекарства, брачен стрес, пушене, затлъстяване, автомобилни злополуки при майките и др.
 
„По-спокойните бебета имат по-спокойни родители! Прозренията на д-р Карп за успокояването на плачещи бебета са ключ за преодоляването на яда и фрустрацията, които могат да доведат до раздрусване“ – Джеймс м. Хмурович, Президент и главен изпълнителен директор на „Да предотвратим насилието върху деца в Америка.
 
Потенциалното намаляване на заболеваемостта и смъртността означава, че „Най-щастливото бебе“ предлага големи финансови икономии за системата на здравеопазването:

• Намаляване броя на обажданията / посещенията при лекаря заради плачещи бебета, които не могат да заспят.
• По-малко посещения на бърза помощ и последващи лекарски визити.
• По-малко изследвания за сеспис и връщане на киселини и по-малко ненужно предписване на лекарства.
• По-редки случаи на прекратяване на кърменето, което води до по-добро здраве и на бебето, и на майката. 
• По-редки случаи на следродилна депресия, което води до по-редки случаи на отсъствия от работа и училище, посещения при лекаря, лечения, самоубийства и др. 
• По-редки случаи на Синдрома на раздрусаното бебе (СРБ) със значително намаляване на болничната помощ, рехабилитацията, правните разходи и др. (Предотвратяването дори само на един такъв случай ще донесе повече средства, отколкото са нужни за провеждането на обучение по тази програма в цяла държава.)
• По-редки случаи на синдрома на внезапната детска смърт и задушаване 
• По-малко брачен стрес, по-добър сън на родителите и повишена работоспособност.
• Потенциален спад в броя на децата със затлъстяване (чрез по-редки случаи на прехранване на бебетата)
 
И може би, най-важно от всичко е възможността за значителни ползи от изграждането на по-добра връзка между родителите и децата и цялостното психическо здраве в семейството.
 
И накрая, смятам, че повиването много прилича на употребата на детско столче за кола. Ако се монтира правилно може да намали броя на смъртните случаи. В такъв случаи дали да прекратим употребата на столчетата за кола или да научим родителите да ги монтират правилно?
 
По подобен начин повиването може да намали заболеваемостта и смъртността, свързани с бебешкия плач, но трябва да сме сигурни, че родителите и обучителите знаят как да го правят правилно. Ето защо създадохме DVD –то ( в което повиването се показва 3 пъти!) и препоръчваме на всички родители и обучители да преминат курс.
 
Могат ли родителите да бъдат научени да повиват правилно? Вярвам, че могат. През последните 20 години сме свидетели на програми за обучение на родители, които водят до намаляване процента на спящите по корем бебета, спад в пушенето по време на бременността и ранното детство, спад в употребата на твърде много завивки и поощряват използването на детски столчета за кола. 
 
Като имаме предвид големите потенциални ползи от повиването (като намалява риска от опасности по време на сън и други сериозни проблеми, провокирани от бебешкия плач, който води до фрустрация и изтощение на родителите), е разумно да насърчаваме употребата на тази ефективна помощ за добър сън докато не видим ясно доказателство, че повиването води до риск от СВДС. Както заключава Тач в редакторската си статия към „Списание по педиатрия“, според последни данни ползите от повиването превишават всякакви рискове.
 
Залъгалките намаляват риска от смърт в детското креватче, показва изследване
 
Лондон – Залъгалките могат да намалят риска от синдрома на внезапната детска смърт, който е основна причина за смърт сред бебета под една година, се твърди в ново изследване, публикувано в петък.
 
Учени от САЩ откриват, че бебета, които използват залъгалка докато спят, са изложени на 90% по-малък риск от смърт в детското креватче в сравнение с другите бебета.
 
„Използването на залъгалка по време на сън се свързва с по-малък риск от СВДС“, казва д-р Де-Кун Ли от Организацията за мениджмънт на здравеопазването „Кайзер Перманенте“ Северна Калифорния в доклад, публикуван в интернет от Британското медицинско списание.
 
„Резултатите ни дават и някои доказателства, че употребата на залъгалка може да намали влиянието на други рискови фактори за СВДС, особено тези, свързани с неблагоприятните условия за сън.“
 
Повечето смъртни случаи при пеленачета се случват между двумесечна и четиримесечна възраст, по-често сред момчетата, отколкото сред момичетата. Причината е неизвестна, но поставянето на бебето по корем, пушенето от страна на родителите и старите матраци, които може да съдържат токсични бактерии, са цитирани като възможни виновници.
 
Една кампания за насърчаване на родителите да слагат бебетата да спят по гръб доведе до значителен спад в смъртните случаи. Учени от Кайзер Перманенте и Националните институти по здравеопазването са проучили майките (или тези, които се грижат за новороденото) на 185 бебета, които са починали от СВДС, както и на други 312 бебета със същата възраст и раса.
„Употребата на залъгалки може да се окаже ефективна стратегия за въздействие върху общественото здраве“, добавя Ли.
 
Американската академия по педиатрия, която издаде редактирано ръководство за родители през октомври, препоръчва бебетата да бъдат поставяни да спят само по гръб и казват, че залъгалките могат да бъдат използвани за предотвратяването на СВДС.
 

Copyright 2005 Reuters Limited. All rights reserved., originally posted on December 8, 2005, at MSNBC.com
 
Повиването може да намали риска от СВДС чрез предотвратяването на преобръщането по корем
 
Промяната в позата за сън на бебетата увеличава риска от синдрома на внезапната детска смърт
Едуин А Мичъл, бакалавър по медицина и хирургия, д-р по хирургия, сътрудник на Австралийско-азиатския кралски медицински колеж,  сътрудник на кралския колеж по педиатрия и детско здраве; Брадли Т. Тач, д-р по медицина, д-р Джон М. Д. Томпсън, Шейла Уилямс, бакалавър – за изследването на смъртта на пеленачетата в Нова Зеландия,  Arch Pediatr Adolesc Med. 1999;153:1136-1141.
 
Цел: Да се проучи дали спането по корем може да увеличи риска от синдрома на внезапната детска смърт (СВДС), особено при деца, които не са свикнали да спят по корем.
Вид на изследването: тригодишно (1987-1990) изследване на казуси с контролна група.
 
Обхват: национално проучване в Нова Зеландия.

Изследвани лица: 485 деца, починали от СВДС и 1800 деца като контролна група.
 
Уточнения: децата бяха класифицирани като непривикнали към коремната позиция, ако обичайната им поза за сън не е по корем, а са поставени в такова положение за последната част на съня. Терминът вторична коремна позиция беше използва за деца, които не са поставени по корем, но са с обърнали сами.
 
Резултати: Децата, които нито обикновено, нито в последната част на съня са поставяни по корем, са били с най-малък риск от СВДС ( коефициент на корелация (OR) 1.0); тези, които обикновено или в последната част на съня са поставяни по корем са с повишен риск (коригиран коефициент на корелация 4,6; 95 % доверителен интервал; 3,4 – 6,3). Рискът се увеличава силно сред бебета, които не са свикнали с позицията по корем (коригиран коефициент на корелация 19,3; 95 % доверителен интервал, 8,2 – 44,8). Тези бебета начисляват 8 % (31/386) от смъртните случаи в следствие на СВДС. Деветдесет процента (28/31) от пеленачетата в тази група са намерени по корем, а 71% (20/28) от тях са били намерени с лице в завивките – позиция, при която задушаването става причина за смъртта. Освен това, 138 бебета, които са починали от СВДС в последния етап от съня не са били сложени по корем. Четиридесет и седем (34%) от тази група са намерени по корем (вторична коремна позиция), а 60% (28/47) от намерените по корем са били с лица в завивките. Тази група представлява 12% от смъртните случаи в следствие на СВДС. Повечето от тези деца (91% [43/47]) обикновено не са поставяни по корем.
 
Изводи: Децата, поставяни да спят по гръб, са с най-малък риск от СВДС, което подкрепя становището, че това е най-добрата позиция за опазване здравето на децата. В Нова Зеландия, 20% от смъртните случаи в следствие на СВДС са свързани с липса на опит при коремната позиция за сън. Получените резултати подсказват, че е възможно способността на спящото по корем дете да преодолее потенциално смъртоносни ситуации (например с лице надолу) да бъде намалена заради липсата на опит в спането по корем. Много трябва да се внимава при поставянето на бебетата по корем, ако не са свикнали да спят така.
 
От департамента по педиатрия, Университет на Оклънд, Оклънд, Нова Зеландия (д-р Мичъл и д-р Томпсън); Департамент по педиатрия, Училище по медицина към Университета на Вашингтон, Сейнт Луис, Мисури (д-р Тач); и департамент по социална и превантивна медицина, Университет на Отаго, Данедин, Нова Зеландия ( Уилямс)​