Skip Navigation Linksotkasi_kniga_dete

​​Откъси от книгата "Най-щастливото дете"

children_smallest.jpg 

Помощ! В кухнята ми има Неандерталец!
 
Искате ли да помогнете на детето си да стане най-доброто и най-отзивчивото в квартала? Ще успеете само ако имате предвид един единствен факт: малките деца не се държат като малки ученици, а като малки нецивилизовани... пещерни хора.
Сигурно си мислите: „Хей, чакай малко. Нима той току-що сравни детето ми с пещерен човек?“ Ами да, точно това направих.

Разбира се, малките деца не са истински пещерни хора, но пък наистина показват доста примитивно поведение, като сумтене и сочене с пръст, бършене на нос с ръкав (или с Вашия ръкав), драскане и хапане, когато са ядосани и пишкане където си поискат. Нищо чудно, че майката на едно 18 – месечно бунтарче шеговито ми каза: „Сякаш у дома живее един малък неандерталец“. 
Всъщност, между първата и четвъртата година на детето, бързото му съзряване много прилича на ускорено пресъздаване на развитието на древния човек. Вълнуващо е да гледаш как същите велики постижения, усъвършенстването, на които е отнело на предците ни цяла вечност, се разгръщат в децата ни само за три години:

• Ходят изправени
• Умело използват ръцете и пръстите си
• Говорят
• Боравят с идеи (търсене на прилики и разлики)
• Започват да четат

През този етап на детството, едно от най-големите предизвикателства за Вас ще бъде да научите детето си на фините аспекти на цивилизацията - обноски, търпение, споделяне и грижа за другите. А това ще се случи много по-спокойно и успешно, ако приемете, че малките Ви нецивилизовани приятели далеч не са напълно разумни и логични същества.
 
Една от главните причини детето в тази възраст да е толкова буйно е, че то търпи експлозивно мозъчно развитие, което често го изважда от равновесие. В периода между първия и четвъртия рожден ден то се носи неудържимо и вълнуващо напред, сякаш язди врху галопиращ кон, и това пътешествие ще го преобрази от несигурното, недоволно (макар и възхитително) мъничко същество в пеещо, шегуващо се и обмислено човече ...току-пред очите ви.

Прогресът си има цена

Целият този прогрес се плаща – предимно с изтощение и главоболия за ваша сметка – изпилява търпението ви и ви води до ръба на лудостта. Всеки, който живее под един покрив с проходждащо дете, знае колко бързо се променя емоционалният климат. В един момент е благословено щастие, после –бам! Ревове, писъци, изблик на недоволство и капризи (често в най-неподходящото обкръжение). Независимо от добрите ви намерения, сякаш единствените думи, които излизат от устата ви са „Не!”, „Спри!” или „Не пипай!”. А това никак не е забавно.

Нищо чудно, че въпросите за търпението, споделянето и лошото поведение са първи в списъка на безпокойствата, които занимават родителите на децата между 1 и 4 години и които те представят пред педиатъра. Стотиците книги и хилядите статии, посветени на темата, са ясно доказателство, че ако трудно се справяте с държанието на прохождащото си дете, то вие съвсем не сте сами.

От хиляди години насам безброй поколения родители са се борели да накрат малките си деца да се държат прилично. Твърде често те са използвали боя и заплахите, за да постигнат необходимата дисциплина. Онези от тях, които не са успели с бой да вкарат в пътя капризните си дечица, са били предупреждавани, че те ще се превърнат в разглезени и бунтарски настроени младежи.

За щастие, още преди петдесетина години в много общества физическото наказание като инструмент за дисциплиниране в ръцете на родителя беше отречено. Но твърде често беше заменяно от друг много негативен подход – вербалната агресия. Обичайно бе родителите да отвръщат на нежелнатото поведене на своите току-що проходили деца с вербална атака и заплахи, като например: „Ти си глупак” или „Затваряй си човката, че ще ти дам повод наистина да заплачеш!”
През последните трийсет години осъзнахме деструктивния ефект на отрицанието и нараняващите думи. Постепенно започнахме да стимулираме родителите да отвръщат на избухването на детето си с любов и разум. За жалост, докато търпеливите обяснения и уважителни думи имат ефект при по-големите деца, този метод често се проваля, щом стане дума да се успокои разбеснял се двугодишен малчуган.

Но щом общуването в стил „по-голямо дете” не е отговорът тук, тогава какво може да направи родителят, за да отгледа нежно и сговорчиво детенце? Много! Обаче преди да научите какво да правите, нужно е да разберете един странен, но фатално важен факт ...

Прохождащото ви дете не е просто едно миниатюрно дете
Сравнени с децата на по-горна възраст, децата от 1 до 4 години имат по-недоразвит мозък (никаква изненада тук) и когато се раздразнят, мозъчният център, отговорен за езика, логиката и търпението, буквално престава да работи. Нищо чудно, че те стават импулсивни и поведението им става примитивно. (За ваша информация – същото превключване се извършва и в мозъка на възрастния, когато се раздразни, затова гневните хора бучат и фучат ... и стават нетърпими и ирационални!)

Еврика! Не е случайност, че в „Семейство Флинтстоун” имаше едно детенце на име Бам-Бам. Раздразнените деца в тази възраст плюят, дерат и пищят, защото стресираният им мозък се разпада. За секунди те се превръщат от малки дечица в същински варвари. И колкото повече се раздразват, толкова по-нецивилизовано е държанието им. Изпробвах новата си теория, като започнах да разговарям с нацупените си малки пациенти на по-прост и примитивен език (като Тарзан от киното) и с изумление установих, че често мога да спра сълзите им – дори да ги накарам да се усмихнат – за по-малко от минута! Това си беше направо революция!

Нов светоглед: моето сладко, малко ... пещерно човече?

 
Четирите големи битки на Вашето дете
 
Всички знаем колко е трудно да се отгледа и цивилизова малко дете, но замисляли ли сте се някога колко е трудно да БЪДЕШ малко дете.
От гледна точка на едно малко момиченце, то е губещо през цялото време. То е по-слабо, по-бавно и по-ниско от всички…и това е само началото на предизвикателствата. Малките деца се изправят пред четири големи битки всеки ден, което сериозно им пречи да се държат като малки англечета.

• Нашият модерен свят… им се струва странен
• Мозъкът им е неуравновесен
• Нормалното им развитие може да ги накара да се държат лошо
• Темпераментът им може да ги накара да реагират пресилено
 
Детска битка №1: Нашият модерен свят… им се струва странен
 
Ние приемаме, че да живееш в къща или апартамент е нормално, но това всъщност е странна среда за децата ни, ако вземем предвид, че през 99,9% от човешката история децата са прекарвали по-голямата част от деня в игри навън.

Предствете си да поканите Тарзан да живее у Вас. Много е вероятно да полудее. В сравнение с дома му в джунглата, Вашият е странен двоен удар: изключително скучен в някои отношения и твърде стимулиращ в други.

По същия начин домовете ни са едновременно скучни и прекомерно стимулиращи за дечицата ни. Скучни са, защото заменят вълнуващото усещане, което природата ни дава (ярките цветове, усещането на вятъра по кожата, яркото слънце, меката трева и т.н.) с безкрайно спокойствие (плоски стени, плосък под, липса на вятър, на трепкащи сянки, на чуруликане на птички). Освен това, много традиционни детски забавни игри (гонене на кучета и деца, хвърляне на буци пръст, хващане на наскоми, катерене по дърветата) са много по-малко достъпни.

Нищо чудно, че толкова много деца подивяват още преди обяд.

В същото време, светът ни може да е твърде стимулиращ за малките деца. Той ги бомбардира с хаотичи разтърсващи преживявания, с които децата от миналото не е трябвало да се справят: луди анимационни филмчета, повърхностни клипове, дрънчащи компютърни игри, шумни играчки и ярки цветове навсякъде. Ние може и да сме свикнали с всичко това, но то кара много от малките деца да се чувстват стресирани.

С напредването на деня цялата тази едновременно свръх и недостатъчна стимулация може да доведе до умора, раздразнение и лошо поведение при децата.
 
Детска битка № 2: Мозъкът на децата е неуравновесен.
 
Знаехте ли, че мозъкът ни е разделен по средата? Всички имаме ляво и дясно полукълбо. Те си приличат на вид, но имат съвсем различни функции. (Може да разглеждате лявото полукълбо като по-цивилизовано, а дясното – като по-примитивно. Това е прекалено голямо опростяване на нещата, но ще Ви помогне да разберете какво се случва в мозъка.)

Лявото полукълбо е „компютърният спец“ на нервната система. Обича подробностите: да подбере точната дума, да преброи играчките и да реши задачите...стъпка по стъпка. Помага ни да слушаме внимателно, да бъдем търпеливи, методични и разумни и да запазваме спокойствие.

Дясното полукълбо е „Спийди Гонзалес-а“ на нервната система. Справя се прекрасно с бързите решения, мигновеното разпознаване на лица и места, забелязването на промени и моменталната реакция към всякакъв вид музика. За разлика от концентрирания си логичен съсед, дясното полукълбо е разсеяно, импулсивно и емоционално. (черти, които бихте предпочели съквартиратът Ви да няма!)
 
Двете полукълба на мозъка са доста добре балансрани при големите деца и възрастните, но водещо е лявото. Познайте кое полукълбо е водещо при малкте деца! Да, точно така…дясното. Всъщност, емоционалното дясно полукълбо на Вашето дете е толкова активно и шумно, че едва „чува“ търпеливия глас на лявото, което му казва да се успокои.

Освен това, мозъкът на детето Ви е като жужащ кошер от 20 милиарда нервни клетки и е с  50% повече нервни връзки отколкото имаме ние в големите си глави! Всички тези връзки означават, че през мозъка му преминават милиони или милиарди сигнали повече. Представете си този непрекъснат водовъртеж от сигнали „Иди там! Иди там“, „Пипни го!“, „Не, недей!“ Нищо чудно, че малките деца излизат извън контрол.

И като че ли това не е достатъчно, ами когато детето е разстроено, мозъкът му съвсем излиза от равновесие. Силните емоции веднага подтискат сериозното ляво полукълбо и чувствително подсилват примитивното дясно полукълбо.

В действителност, същата неуравновесеност се проявява и при възрастните (затова направо излизаме извън релси, когато сме разстроени). Но тъй като малките деца са много по-импулсивни, когато са разстроени буквално започват да крещят, плюят, да се блъскат в масата, да тичат на улицата и дасе държат като неандерталци повече от обикновено.

Въпреки тези трудности, мозъкът на малкото дете има една удивителна способност, която скоро ще Ви бъде от голяма помощ: невербалната комуникация. Въпреки че незрялата лява половина се обърква безнадеждно от думите Ви, добре развитата дясна половина превъзходно разчита всеки Ваш жест и тон на гласа…дори когато детето е разстроено.

Правилото на ресторантите за бързо хранене: златното правило за комуникация
Вие се усмихвате, бебето Ви се усмихва в отговор, тогава Вие пак му се усмихвате. То бърбори, вие бърборите, то гука с радост. Този кратък „танц“ е първият разговор на детето Ви. Това простичко редуване на търпеливо слушане и отговаряне е основната схема на всеки вид човешко общуване.

Този малък танц е лесен и приятен, когато детето Ви е щастливо. Но когато е в истерия е много лесно да Ви увлече…да загубите самообладание…и Вие също да изпаднете в истерия (особено когато избухва по Ваш адрес). Тази динамика може да ескалира взривоопасно.

Но не се тревожете! Точно в това отношение ще Ви помогне правилото на ресторантите за бързо хранене.

Кое правило? На ресторантите за бързо хранене!
 
Това глупаво звучащо правило е златното правило за комуникация с всеки разстроен човек. Гарантирам Ви – ще бъдете изумени как действа върху всеки – от малки деца до тийнейджъри и темпераментни съпрузи.

Казано накратко, правилото на ресторантите за бързо хранене гласи: Винаги когато говориш с разстроен човек, преди да коментираш и да даваш съвети, първо повтори какви са чувствата му.

Защо се нарича правило на ресторантите за бързо хранене?

Заведенията за бързо хранене може и да си имат своите проблеми, но с едно нещо се справят невероятно добре - общуването с клиенти. Представете си, че сте гладни. Спирате с колата до прозорчето за поръчки и през говорителя изпръщява глас:
- Мога ли да Ви помогна? Вие отговаряте: - Бургер с пържени картофки, моля.
 
Сега ми кажете какво според Вас ще Ви отвърне служителката?

• Какво има? Мързи Ви да готвите довечера?
• Трябва да си вземете два бургера. Изглеждате гладен.
• 5 долара, моля, карайте напред.

Отговорът не е нито един от тях!

Първото,което ще направи е да Ви повтори поръчката. Прави го, за да се увери, че е разбрала точно какво искате („Добре, бургер и пържени картофки. Нещо за пиене?“) преди да каже своята реплика: - 5 долара. Моля, карайте напред.
В началото на тази глава споменах, че нормалните разговори имат нормална схема „напред-назад“. Когато говорим, се редуваме („Обичам шоколад!“ -  „И аз! Много обичам шоколад!“) Тази схема обаче трябва значително да се промени, когато някой е разстроен.

Правилото при разговор с някой, който е разстроен е: който е най-разстроен, говори пръв (и то достатъчно дълго, за да се изкаже). Другият човек слуша търпеливо и перифразира чувствата му със загриженост и интерес. (Уау, това, което е направила наистина те е ядосало!“) Чак тогава слушателят е на ред да каже какво мисли за ситуацията.

В заведенията за бързо хранене, най-гладният човек говори пръв. При родителите и децата (или при всеки диалог между двама души) който е най-разстроен – „най-гладният“ за внимание – говори пръв.

Наистина ли е толкова важно да се редуваме по този начин? Абсолютно! Причината е следната: развълнуваните хора са ужасни слушатели. Силните емоции (като гнева и страха) превръщат отвореното ни съзнание в затворена врата. Но веднъж след като сме изразили чувствата си, и сме разбрали, че са приети – съзнанието ни се отваря отново и пак можем да обръщаме внимание на добрите идеи, които ни дават хората, които обичаме.

Има и още един критичен момент: когато перифразирате чувствата на някой, това, което казвате (думите Ви) не са толкова важни, колкото начинът, по който ги казвате (тонът на гласа Ви, изражението на лицето, жестовете).

Много майки и бащи казват, че правилото на ресторантите за бързо хранене (ПРБХ) е едно от най-важните в родителски (и житейски) умения, които са научили. Нека тогава видим как да използваме и двете части на ПРБХ (думите, които казвате и начинът, по който ги казвате) чрез няколко реални случки.

Десетте основни принципа за отглеждане на щастливо дете

Да мислите за детето си като за малък…пещерен човек помага.

Фактът, че постоянно сумтят и сграбчват какво ли не, прави малките деца нецивилизовани. Всъщност, мозъците им са доста примитивни и неуравновесени. Дялът, който отговаря за езика и логиката е незрял, а онзи, който е емоционален и импулсивен е на шофьорската седалка. Дори и нашите мозъци губят голяма част от езиковите и логическите си способности, когато сме разстроени (толкова се ядосваме, че направо полудяваме). Но тъй като малките деца са си незрели по начало, когато са разстроени,  мозъците им са под такъв стрес, че сякаш стават праисторически!

1. Опознайте темперамента на детето си
Детето Ви отпуснато ли е? Предпазливо? Енергично? Опознаването на темперамента му, ще Ви помогне по-добре да предвиждате нуждите и реакциите му, за да бъдете по-добър родител.

2. Потупайте се по рамото. Да бъдеш родител е трудно.
Да бъдеш родител е голямо предизвикателство. Освен че трябва да се справяте с промените в настроението на малкото си приятелче, често ще трябва да се борите и със следните разпространени родителски проблеми:

Няма кой да Ви помага: Ако сте като повечето родители в днешно време, нямате богатата мрежа на семейство и приятели, на която са разчитали родителите преди, за да им помагат вкъщи. В същото време, може би се борите със съвременното предизвикателство, пред което рядко са се изправяли миналите поколения – майките и бащите трябва да бъдат извън дома по цял ден, за да задържат работните си места.

Чувствате се като некадърник: Повечето неопитни родители са необучени. Нищо чудно, че се чувстваме обезсърчени, когато малките ни Бам-бамчовци правят нормалното за всяко малко дете: истерични пристъпи, неразумно поведение и оспорване на правилата.

Ядосани сте: Не се изненадвайте, ако плюенето и крясъците на детето Ви неочаквано събудят у Вас болезнени спомени или тягостни чувства от миналото Ви.

Имате личностни различия: Вашата личност противоположна ли е на тази на детето Ви? Ако е така, поемете дълбоко въздух, припомнете си колко сте благословени и се съсредоточете върху това, което обичате в детето си.

3. Бъдете посланик на нецивилизованото си детенце.
Веднъж като осъзнаете, че детето Ви е нецивилизовано (особено, когато се е разбесняло), става ясно, защо да бъдеш родител е толкова трудно. Най-добрите майки и бащи се справят с безпокойството на децата си със смесица от уважение, доброта и дипломатично поставяне на граници. С други думи, ще се справите най-добре, ако се възприемате не като шеф или приятел на детето си, а като умел посланик от 21 век при малкото си нецивилизовано приятелче.