Skip Navigation Linksdetski_pesni_3

Прела баба

Прела баба, прела баба три недели /2

та изпрела две къдели /2
 
Насновала, насновала три граненка /2
изтъкала два лакета,
изтъкала два лакета.
 
Седнала е, седнала е вън на прага /2
седнала е, седнала е вън на прага,
риза крои, сукман стяга /2
 
Пусто платно, пусто платно не излиза /2
ни за сукман, ни за риза /2

Грабна баба, грабна баба кроилата /2
скрои гащи за котака /2

 

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Оранжева песен

Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.

Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.

Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!

Припев...

Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.

Припев...

Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

Припев...

 

Всичко тече

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата да са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

 

Когато бях овчарче

Когато бях овчарче
И овците пасях
Бях много благодарен /
Макар и сиромах /2

Щом пукнеше зората
Изкарвах ги навън
И свирех из гората /
Подпрян на някой пън /2

Времето бе кратко
Със шарени кавал
И никога тъй сладко /
Не съм ни ял, ни спал /2

И днес когато виждам
Овчарче малко аз
Не знам защо завиждам /
И охкам си без глас /2

 
Облаче ли бяло

Я кажи ми облаче ле бяло
От где идеш где си ми летяло
Не видя ли бащини ми двори /
И не чу ли майка да говори / 2

Що ли прави мойто чедо мило
С чужди хора, чужди хляб делило
Ти кажи ми облаче ле бяло /
Че си мене жив и здрав видяло / 2

И кажи от мен много здраве
Много мина мъничко остана
Наближава в село да се върна /
Да се върна майка да прегърна / 2

 

Високи сини планини

Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небето нежно от коприна - /
Това е моята родина. / 2

Обичам те земя голяма
тъй както си обичам мама.
Тук мила ми е всяка птица /
и всяка мъничка тревица. / 2

Обичам българските думи
що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни /
и наш'те приказки чудесни. / 2

Когато гледам планините
и слушам как шумят реките.
Шума на Рила и Пирина, /
аз чувам моята родина. / 2

 

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.