Skip Navigation Linksdetsa

​Деца

Малките деца не са „малки възрастни"

dete.jpg 

Разбира се, малките деца не са пещерни хора, но със сигурност могат да се държат като такива. Често са упорити и своеволни същества, които не казват „моля” и „благодаря”, мразят да чакат на опашка, търкат течащия си нос в ръкава (или във Вашия), пикаят където си искат, грухтят, плюят и дори хапят, когато са разстроени. Този комичен образ не е шега, това е революционна концепция, която стои в основата на разбирането за нуждите на детето Ви и работата Ви като родител.
 
Основата е да покажете на детето си, че разбирате как се чувства, като имитирате изражението на лицето му и тона на гласа. Помнете, че малкото дете работи по-добре с дясната половина на мозъка – емоционалната. То все още няма натрупана достатъчна лексика, но може да интерпретира мимиките, жестовете и тона на гласа. Използвайте кратки, прости фрази и много повторение. Точно както детето Ви повтаря много пъти една и съща фраза. Детето не разбира дългите обяснения.
 
След като детето се почувства разбрано, пристъпете към това, което искате от него, Вашите намерения, забрана, правило или отвличане на вниманието. Ако все пак се налага първо да действате, не забравяйте след това да покажете на дете си, че сте разбрали как се чувства /се е чувствало то.
 
 „По-жадният за внимание говори пръв”. Ако детето Ви иска внимание, прекъснете това, което правите и му обърнете 100%-вото си внимание за 2-3 или повече минути, след което ще можете спокойно да продължите. В обратния случай, хем няма да можете да се концентрирате, хем рискувате емоционален изблик, което в крайна сметка ще Ви отнеме повече време.
 
Когато стимулирате доброто поведение, детето от самосебе си желае да се държи все „по-добре”. То постепенно започва да се „цивилизова” и да се превръща в един уверен, щастлив и уникален малък човек.