Blog

фев 01
Колкото повече научавам за кърмата, толкова по-изумена оставам

Превод от: http://www.thestranger.com/features/feature/2015/08/26/22755273/the-more-i-learn-about-breast-milk-the-more-amazed-i-am​

​​​От Анджела Гарбес

Преводът е благодарение на ​Ана Лилкова. Благодарим ти!​

breastfeeding3.jpgПреди да се роди дъщеря ми, никога не съм се интересувала особено от това какво представлява майчиното мляко. Сега, буквално се будя нощем, за да мисля за това.

​"Почти никой не знае достатъчно за изумителната характеристика на кърмата – тя се променя ежедневно, в зависимост от получените от бебето ви сигнали". Лили Падула

За образуването на кърма, майките топят собствените си телесни мазнини. Разбирате ли? Жените буквално „разтварят" части от себе си, започвайки от мазнините в областта на дупето и бедрата, които се превръщат в течност, с която те хранят бебетата си.

Преди и след раждането на дъщеря ми преди 10 месеца, различни хора ме заливаха с наставления от добронамерени, изтъкнати лекари-практици, автори на книги за отглеждане на деца, майки-блогъри, журналисти, дори настойчиви непознати – всички те твърдяха, че „от гърдата е най-добре." Посланието беше ясно: За да бъдa добра майка, то трябваше да кърмя.

Но кърменето е нещо повече от това да си добра майка. А кърмата е много повече от „храна": тя е и ефикасно лекарство и едновременно с това представлява силната връзка между майките и техните бебета. Удивително е. И така трябва да бъде – рецептата за майчиното мляко се е развивала от женския организъм в продължение на 300 милиона години.  

Кърменето води до по-добро общо здраве на децата, което е и причината Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия да препоръчват бебетата да бъдат изцяло кърмени в продължение на минимум шест месеца след раждането си. 

Тези резултати, обаче, са относителни: ползите от естествената кърма спрямо адаптираното мляко са например значително по-големи, за преждевременно родени бебета, намиращи се в неонаталогично интензивно отделение или бебета, растящи в африкански селски райони с висок процент на инфекциозни заболявания, които нямат достъп до чиста, питейна вода, в сравнение с немалките ползи, които извличат от кърменето здрави, доносени бебета, родени в модерна Сиатълска болница.

Също така се твърди, че кърмените бебета са с по-висок коефициент на интелигентност (IQ) и с по-нисък риск от детското затлъстяване, отколкото техните връстници, хранени с адаптирано мляко. Разбирам защо хората намират този факт за интересен, но въпреки това не планирам да отгледам дъщеря си с разбирането, че интелигентността е плод на един фактор, нито да я уча, че здравето и красотата се измерват чрез индекса на телесната маса.

По-интересни за мен са най-основните факти за кърмата: тя съдържа всички витамини и хранителни вещества, от които бебето се нуждае през първите шест месеца от живота си (кърмените бебета не се нуждаят дори от вода, тъй като млякото осигурява необходимата хидратация), съдържа много противобактериални и противовирусни вещества, които предпазват бебето от болести. А да, и още нещо: Хранителните и имунологичните качества на кърмата се променят всеки ден, в зависимост от специфичните, индивидуални нужди на бебето. Да, точно така, и аз ще обясня как се случва това в рамките на минута. Информацията, предоставяна от лекари, експерти по кърмене, или в интернет за това изумително качество на млякото не е достатъчна. 

Направих избора да кърмя горе долу по същото време, по което ми предложиха работа на пълен работен ден да пиша статии за храната. Всяка сутрин в 7 часа сутринта, кърмех дъщеря си. В офиса, с помощта на помпа се изцеждах два пъти на ден. Когато се върнех у дома я хранех отново и в 19:00 ч. кърмех за последно, преди да я сложа да спи. Няколко вечери в седмицата, излизах на служебни вечери.

В продължение на шест месеца ставах всяка нощ в 3 часа сутринта, за да се изпомпвам в продължение на половин час, за да задоволя нуждите й. (Три часа през нощта е вероятно най-мрачният, самотен и тих час през денонощието, но аз се успокоявах от ритмичния звук на бледожълтата ми помпа за изцеждане, която ми правеше компания.) За последните 10 месеца, не е имало и една минута от живота ми, през която да не съм мислила, пишела или консумирала и/или произвеждала храна. 

Храната ни определя какви сме ние като животни – човешки същества с основна необходимост от хранене и оцеляване – но също така определя кои сме ние като хора: индивидуалности със семейства, история, разкази, лични особености. Всеки ден калории, витамини, и дори особеностите на културата, в която живея капят, потичат и се изливат от гърдите ми, оцветяват дрехите ми и правят кожата ми лепкава. И всеки ден се чудя какво точно има в тази чудотворна течност.

„Хората са склонни да подценяват качествата на млякото", казва Кейти Хинд, биолог и доцент в центъра за Еволюция и Медицина в училището за Човешка Еволюция и Социална Промяна към Университета в щата Аризона (Kate Hinde, Center for Evolution and Medicine at the School of Human Evolution & Social Change at Arizona State University). Тя създава забавен, много информативен и щур блог, който нарича „Бозайниците Сучат ... Мляко!" (Mammals Suck... Milk!).

„Това отчасти е така, защото когато отидете до магазина вие виждате цял щанд, пълен с мляко, което на практика създава усещането за хомогенизирана, стандартизирана храна. Така ние възприемаме и майчино мляко – като даденост."

Но сега, изследователи като Хинд (Hinde)– микс от биолози, изучаващи еволюцията, учени, изучаващи млечните продукти, микробиолози, антрополози, химици – проучват млякото и колкото повече го изследват, толкова повече сложност откриват в него.

От хранителна гледна точка кърмата е пълноценна и съвършенна храна, идеална комбинация от протеини, мазнини, въглехидрати и хранителни вещества. Коластрата, гъстата "златна течност", която първа потича от гърдите на жената веднага след раждането (или понякога седмици преди това, както много майки ще ви споделят) е създадена така, че да бъде с ниско съдържание на мазнини, но с високо съдържание на въглехидрати и протеини, което я прави бързо и лесно смилаема за новородените, които спешно се нуждаят от съдържанието й. (Тя също така има и слабително действие, което помага на бебето да премине през значимото "първо акане", чрез което се изхвърля ужасяваща, наподобяваща черна смола субстанция, наречена мекониум.

По-зрялото майчино мляко, което обикновено идва няколко дни след раждането, съдържа между 3 до 5 процента мазнина и изобилства от внушителен списък витамини и минерали: натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, витамини A, C, и Е. Дълговерижни мастни киселини, като DHA (Омега-3) и AA (Омега-6) – и двете от решаващо значение за развитието на мозъка и нервната система – също изобилстват в майчиното мляко.

Основният въглехидрат в кърмата е лактозата, изобилстваща от калории и енергия, които осигуряват бързия растеж на бебетата. (Не, вие не халюцинирате – бебето ви надраства размера на пижамата си по някое време, посред нощ.)

Други захари също присъстват в майчиното мляко, включително около 150 вида олигозахариди (може би са още повече, но учените тепърва започват да ги изследват), сложни вериги от захари, уникални само за човешкото мляко. (Повтарям: уникални само за човешкото мляко.) Тези олигозахариди не могат да се усвояват от пеленачетата: те съществуват, за да изхранват микробите, които живеят в храносмилателната система на бебето.

И говорейки за микроби, има тонове от тях в кърмата. Човешкото мляко не е стерилно – то всъщност е много "живо", изпълнено с полезни бактерии, наподобяващи тези в киселото мляко, естествено ферментиралите туршии и кефира, които осигуряват правилното функциониране на храносмилателната ни система. Така че майчиното мляко съдържа не само бактерии, които спомагат бебето да разгражда храната, но и такива, които осигуряват растежа и развитието на самите тези бактерии. Една кърмеща майка не поддържа само един организъм жив – всъщност тя отглежда стотици хиляди от тях.

Подобно на чаша червено вино, кърмата има ясен цвят и външен вид, но тя притежава тънкости в аромата, които отразяват нейният тероар – тялото на майката. И се оказва, че както всяка гозба, майчиното мляко притежава разнообразие от аромати, вкусове и текстури.

Вкусовете на майчиното мляко са в пряка зависимост от разнообразието в храненето на майката. През 1970 г. изследователи от Университета на Манитоба, взеха проби от кърмата на кърмещи жени и обучени дегустатори ги оцениха по вкус, качество на сладост, и текстура. Във всички взети проби и в различните категории имаше различия, но ясно бе констатирано, че млякото на жена, която наскоро се е хранила с пикантни храни бе описано от дегустаторите като "люто" и "пикантно".

Вкусовете на храните приемани от кърмещи жени – кимчи, моркови, мента, синьо сирене – се предават в млякото и на свой ред се усещат от бебетата.

Въз основа на най-новите изследвания, Джули Менела от Центъра за химически изследвания във Филаделфия вярва, че чрез този ранен опит на различни вкусове, усещани чрез кърмата, бебетата развиват своите персонални вкусови предпочитания, както и, че се увеличава удоволствието на бебето по време на кърмене при наличие на конкретни вкусове.

„Видът и интензитетът на ароматите, усещани чрез майчиното мляко могат да бъдат уникални за всяко пеленаче и служат за идентифициране на културата, към която принадлежи то", пише Менела.

Аз лично намирам това за вълнуващо. Моята работа ми позволява да изследвам разнообразието на Сиатълската кухня, а чрез моето тяло бебето ми също я опознава. Дъщеря ми започна да опитва твърди храни още на пет месеца, и от тогава, за моя радост, с нетърпение чака да й поднеса опушени свински ребра от дядо й, печени тиквички от местната ферма, свинско, приготвено по испанска рецепта от местния ресторант в Бейкън Хил, царска сьомга и запържени царевични топчета.

На мен лично ми харесва фактът, че още преди първата й среща с твърда храна, вкусовите й рецептори вече са привикнали и й напомнят, че тя е част от един град, предлагащ разнообразието на интернационалната кухня и различни народи, домакинство, подкрепящо местните фермери и филипинско семейство с трайна любов към свинското и соса от скариди.

Точно толкова вълнуващ, колкото възможността кърмата да помогне на дъщеря ми да развие апетит, който ще ѝосигури здравословен начин на живот, обаче, е фактът, че в момента тя също води здравословен живот, и че без мое знание млякото ми вече й помага да се адаптира към нейните бъдещи нужди.

Кърмените бебета страдат по-рядко от настинки и вируси. Дори, ако се разболеят, те по-често се възстановят по-бързо, защото тялото на майката произвежда антитела, специфични срещу инфекцията на бебето. Този факт буквално ме поддържа будна часове наред през нощта. Как точно тялото ми е способно да предпише лечение за болестта на дъщеря ми, без дори да е поставило диагноза?

Когато попитах Хинд, тя спря, погледна сериозно в камерата на Skype на компютъра си директно в очите и душата ми, а след това ме попита: „Ако кажа, че веднъж, когато научиш това, вече не можеш да не го знаеш. Сигурна ли ще бъдеш?" (Отговор: дааааа.)

Според Хинд, когато бебето суче гърдата на майка си, се създава вакуум. Този вакуум спомага слюнката на бебето да се всмуче обратно в зърното на майката, и по този начин рецепторите в млечната жлеза разчитат сигналите на бебето. Това „бебешко връщане на слюнка" в гърдата, както тя го описва с възхищение, съдържа информация за имунния статус на бебето. Всичко, което учените знаят за физиологичното значение на този процес на връщане на слюнка от бебето е, че чрез него се регулира имунологичният състав на кърмата. Ако рецепторите на млечната жлеза „засекат" наличие на патогени, те принуждават тялото на майката да произвежда антитела, които да се борят с тях, а тези антитела преминават чрез кърмата обратно в тялото на бебето, където същите се насочват да преборят инфекцията.

В същото време, освен, че е лекарство, кърмата е и „личен разговор" между майка и дете. Докато дъщеря ми не може все още да говори, кърменето ѝ дава възможност да ми предаде информация от какво точно се нуждае. Посланията, които си изпращаме помежду си са буквално „изработени" от самите нас, и те ни предават какво се случва в животите ни в този конкретен момент.

​Още преди бебета да имат понятие за време, кърмата им помага да различат определени часове от други, нощ от ден.

„Млякото се променя много динамично", казва Хинд. „В кърмата има хормони и те отразяват хормоните в кръвобращението на майката. Тези, които улесняват заспиването или събуждането също се съдържат в кърмата. През деня млякото ще има съвсем различен хормонален баланс, отколкото през нощта."

Майчиното мляко дава информация на бебето не само за настоящето, но и за миналото. Връщайки се към стапянето на мазнините на майката, докато кърми, Хинд обяснява, че майките, които са станали вегетарианки в зряла възраст, но са яли месо като тийнейджъри имат съхранени мастни киселини, които са специфични за животните. Когато тези мазнини бъдат включени в образуването на кърмата, бебетата им получават тези хранителни вещества.

„В съдържанието на кърмата може да се съдържа информация за целия ви живот ", казва Хинд. "Млякото издава на бебето какъв е бил светът на майката, в който тя е живяла."

Но дори и повече от това - аз съм развълнувана от факта, че без думи разказвам на дъщеря си за себе си и живота ми.

Кърмата също дава и бъдеще от вълнуващи възможности. Наскоро изследователи откриха, че плурипотентните стволови клетки, които имат способността да образуват повече от 200 различни видове клетки, открити в тялото на възрастен човек – също присъстват в майчиното мляко. Единственото друго място, където тези клетки са открити това е ембрионалната тъкан.

„Има много етични въпроси свързани с ембрионалните стволови клетки", казва Хинд. „Но майчиното мляко може да се превърне в източник на стволови клетки, които потенциално могат да бъдат превърнати в коя да е клетка от човешкото тяло. Това дава огромен потенциал за регенеративна медицина."

И докато науката не е в състояние да проектира и да „отгледа" тъканна материя за лечение на хората с дегенеративни заболявания, тези въпроси се обсъждат за кърмата.

„Това звучи като научна фантастика, но това са неща, които сега са на дневен ред и се разглеждат като приемливи", казва Хинд.

За да постигнем това в бъдеще, нашето общество ще трябва реално да оцени кърмата. Но както стоят нещата днес, има много икономически, културни и политически пречки, които застават между „устата на бебето" и „гърдата на майката".

През 20-ти век в Америка, феминисткото движение, подпомогна отчасти включването на адаптирано мляко в храненето на бебето, заради удобството, при въвеждането на повече жени в работната среда. Въпреки, че това бе голям напредък за постигането на равенство между половете, то измести фокуса от майчиното мляко, като дори медицинските и правителствените институции се отвърнаха от него.

„Вече две поколения са изгубили културните си познания и социалното значение и стойност на тази информация", казва Хинд. „Днес наистина трябва да се борим с ерозиралото социално познание и мрежите за социална подкрепа, които улесняват кърменето и предоставят информация за това какво представлява кърмата."

Съживява се идеята за приоритизиране на кърменето, защото всички знаем със сигурност, че това е най-доброто за бебето, при равни други условия.

Но възможно ли е да имаме равни други условия?

Аз кърмя, защото съм късметлийка – имам избор и физически съм в състояние да го правя. Имам подкрепящ съпруг, невероятна майка, която гледа внучката си три дни в седмицата, безплатно, както и работното място, което ми позволява да упражнявам всички мои права като кърмеща майка, както е залегнало в американското законодателство. (За сведение, майки, в Съединените щати, вие имате следните права: разумен срок за почивка, за да поддържате своята кърма в продължение на една година след раждането на детето ви и да се усамотите всеки път, когато изпитате нужда да се изцедите; място, където да правите това, различно от тоалетна, така че да сте защитени от погледите и намесата на колегите ви и обществеността.)

Но много жени буквално не могат да си позволят да работят и да оставят децата си на дневни грижи, тъй като не могат да си намерят работа, която да им плаща достатъчно, за да оправдаят разходите. Някои майки срещат незаинтересованост и неразбиране при желанието си да упражняват своите права, каквито са те според закона.

Не можем да очакваме, че заради стойността на кърменето, майките сами ще си сложат окови и ще се изпомпват в тесни офиси и килери, ще работят на няколко работни места, ще изразходват значителна част от доходите си, за да заплащат разходите по частни дневни грижи за детето си, и ще се прибират уморени, на прага на изтощението, проклинайки собственото си желание да продължат да кърмят своите децата. Трябва да положим усилия да достигнем до всички майки, а не само до тези, които активно търсят подкрепа и информация.

​Има много повече рискове, отколкото този, на който подлагаме детското здраве. „Кърменето е една от ключовите за формиране на общественото здраве възможности, които можем да използваме" казва Хинд. „Защото знаем, че нашият метаболизъм, невробиология и имунна функция са зародени от кърмата, както и че това оказва влияние върху функционирането на тялото ни за цял живот".

Ние знаем, че кърменето може да помогне на децата да избегнат заболявания, които се проявяват по-късно в живота, като диабет тип 2 и висок холестерол. Също така е известно, че чернокожите са 2.2 пъти по-склонни в сравнение с белите да развият диабет тип 2, а индианците са с 2,8 пъти по-висока вероятност. Именно сред черните и индианците е и най-ниският процент на кърмещи жени, в сравнение с всички други расови и етнически групи в Съединените щати.

Сега на нас ни липсва обществена, институционална и културна подкрепа, за да подпомогнем майките да посрещнат своите ангажименти като кърмещи жени. Ако се твърди, че жената трябва да кърми изцяло за период от шест месеца, то на нея трябва да ѝ се осигуряват пълен платен отпуск по майчинство поне за същия период от време. През първите няколко месеца, кърменето отнема по около 8 часа на ден, което е в противоречие с възможността майката да работи на пълно работно време.

Какви истории, които телата ни си разказват един на друг се губят, когато сме принудени да прекарваме всеки ден отдалечени от бебето?

Дъщеря ми е родена в студен, Сиатълски, есенен ден, но сега, когато вече се храни с твърди храни, за мен тя все едно е родена през лятото. Още от ранно лято тя се вманиачи в нектарини и череши от гр. Якима, както и по ягоди и боровинки от Сагит. Първото ѝ доматче - малко, красиво, чери доматче, сорт Sweet 100, откъснато от нашата градина - бе все още топло от слънцето, когато тя отхапа и от него бликна семе и доматен сок върху дрехите и лицето ѝ. Тя изглежда хареса и вкуса на италианските сливи, които съседът ни Джон позволяваше сами да избираме от дървото, което бе наситено лилаво на цвят.

Кърменето е интензивна връзка между майка и дете, която в крайна сметка трае много кратък период от време. Колкото по-често дъщеря ми опитваше храна, толкова по-малко искаше да бъде кърмена. През следващата седмица добавихме и краве мляко, а тя, изглежда, едва забеляза разликата.

Миналия уикенд обаче, вдигна 38.3 градуса температура. Беше нещастна, не можеше да спи, и нетипично за нея, нямаше желание да яде дори любимите ѝ къпини, които беряхме директно от храстите на няколко пресечки от нашата къща. Така че вместо това я кърмех.

Както държах огненото ѝ, крехко тяло близо до себе си, се опитах да си представя слюнката ѝ, вливаща се в моето тяло, млечните ми жлези „превеждащи" сигнала от нея, тялото ми „произвеждащо" лекарство и гърдите ми предаващи ѝ защитата срещу това, с което тя се бореше. И докато си представях, че тези неща се случваха, аз не чувствах нищо по-различно, освен един мек, наподобяващ гъделичкане от езика ѝ допир върху зърното ми.

От момента, в който моето момиче напусна тялото ми, аз разбирах, че да бъдеш майка ще бъде доживотен процес на раздяла и отдалечаване. В този момент, аз я притиснах близо до себе си. Наведох се и като че ли можех в действителност да чуя как тялото ѝ шепнеше на моето.

Чуйте автора Анджела Гарбес как разказва тази изтория в Blabbernmouth.​
апр 03
Как да възпитаваме децата без награди и наказания?

​Превод на: http://theconversation.com/how-to-discipline-your-children-without-rewards-or-punishment-39178

Преводът е благодарение на ​Весела Христова. Благодарим ти!

crying-child.jpgМного родители избират да възпитават децата си чрез така нареченото „нежно родителство". Това означава, че те не поощряват доброто поведение при децата с награди (дъски със стикери/точки, близалки, шоколади, гледане на телевизия като „подкуп") или наказания (отнемане на привилегии, наказване в ъгъла, шамари), а поощряват децата да го правят заради самото добро поведение, т.е. заради удовлетворението да направят това, което е правилно.

Според "нежните родители" изполването на награди или наказания кара децата да се държат добре, само за да получат лакомство (награда) или за да избегнат наказание. Този подход измества естественото желание на децата да се държат добре.

Какво е дисциплина?

Повечето хора смятат, че е невъзможно да възпитават децата си без наказания или награди. Всъщност, зависи какво всеки човек влага в значението на думата "дисциплина". Аз-ът е част от дисциплинирането, защото да си дисциплиниран или възпитан означава да можеш да се контролираш.

Като родители, трябва да помогнем на децата си да се научат да се справят със себе си, с чувствата си, с държанието си и с импулсите си. Бихме искали децата ни да могат винаги да се уповават на морални норми, да могат да преценят кога държанието, импулсите и чувствата им са подходящи и кога - неподходящи, както и да могат да защитят и аргументират избора си.

Когато използваме думата "дисциплина", често я използваме като синоним за наказание. Това е така, защото под „дисциплина" обикновено имаме предвид бихейвиористичното разбиране за това как хората се учат. Бихейвиоризмът е свързан с процеса на обуславяне, който асоциира едно поведение с добър резултат или друго поведение с лош резултат. Като пример можем да дадем експеримента на Павлов с кучето.

Подходът на бихейвиоризма за разглеждане на човешката природа, обаче, се използва все по-рядко, тъй като тя е доста по-сложна от модела с награди и наказания. Друг проблем при бихейвиоризма е, че предполага хората да се държат по подходящ начин, само за да получат награда или да избегнат наказание.

Всъщност децата би следвало да се държат по определен начин, не за да получат нещо или просто, за да не им се скараме. Би трябвало те да искат да се държат по определен начин, просто защото знаят, че така е правилно и защото искат да сторят това, което е правилно.

Вътрешна и външна мотивация при децата

Бихейвиоризмът учи децата да търсят външен мотиватор, за да постигнат желаното поведение. Както споменахме, наградите и наказанията изместват естественото желание на децата да направят това, което е правилно, защото те разчитат на външна, вместо на вътрешна мотивация. Вътрешната мотивация обикновено се води от вътрешното ни удовлетворение, което изпитваме, когато решим да сторим нещо.

Много изследвания за работната среда сочат, че хората обикновено не стават по-продуктивни, когато им се предложи външна мотивация. Изненадващо е, че външната мотивация обикновено включва пари, по-добър офис, по-добра титла или обучения/сертифициране. Според същите изследвания, работниците започват да се държат по желания начин и да са по-продуктивни, когато са щастливи. А на работа са щастливи, когато се чувстват ценени, и се чувстват ценени, когато имат „контрол върху живота си".

Контрол върху живота или казано по друг начин - свободна воля. Повечето проучвания разкриват, че хората, които имат повече свобода са по-щастливи и по-продуктивни.

При децата положението е сходно – свободната воля е възможността да имат поне до някъде контрол върху това, която правят. Ако обърнем внимание, децата всъщност имат прекалено малко контрол върху собствения си живот. Родителите им или хората, които ги гледат, обикновено определят как да протече целия ден на детето - кога да яде, какво да облече, кога да излезне навън, кога да остане вкъщи, кога да спи, т.н.

Разбира се, възрастните носим отговорност за безопасността на децата, но бихме могли да смекчим подхода и по-често да даваме възможност на децата ни да взимат решения. Така децата ни най-вероятно ще са по-щастливи, ще имат усещането, че имат повече контрол върху собствения си живот, както и вероятно ще имат повече желание да ни съдействат, за да бъдем всички доволни.

Няма ли да настъпи хаос, ако дадем карт бланш на децата?

Вероятно в момента четете тези редове и си мислите ужасени, че няма как да очакваме децата да упражняват контрол върху живота си. В крайна сметка те биха си играли с ножове, могат да запалят къщата/кучето/себе си, ще играят с газовия котлон или просто ще изскочат на улицата без да гледат.

Децата имат нужда от граници. Трябва да знаят кое е безопасно, като например това да играят вътре в двора на сигурно и кое не е - ножове, печки, улици, тормозене на кучета. Но тук говорим за различни подходи. Едно е да накажем детето, и съвсем друго - да му обясним кое е опасно. Можем да направим следното:

  1. Да спрем детето на момента. Ако детето се затича към улицата, хванете го и го задръжте. Ако детето иска да удари кучето, хванете ръката му и махнете предмета, с който замахва (ако има такъв). Ако детето посяга към горещ котлон, отстранете го. Ако ви отговори грубо, това също трябва да спре.
  2. Обяснете действието си по следния начин: „[пипането на горещ котлон/удрянето/действието] е опасно, не мога да ти позволя да го правиш". Например „Излизането на улицата е опасно, не мога да ти позволя да изскачаш на улицата" Ако се държи грубо с вас, можете да кажете „Знам, че не искаш да нараняваш другите., но когато говориш така, другите могат да се натъжат. "
  3. Детето може да се разплаче, бъдете подготвени. Няма нищо лошо в това. Понякога и аз плача като ме глобят за шофиране с превишена скорост, но това не означава, че не трябва да ме глобяват.
  4. Ако детето се разплаче, пробвайте да го изслушате и покажете, че разбирате, че е разстроено. В крайна сметка, току-що им е била отнета възможността да упражняват контрол над действията си, защото имаме притеснения за тяхната безопасност. Можете да му кажете например „Виждам, че много се разстрои, защото не ти позволявам да [каквото сте го спрял да прави]." Ето, например, с горещия котлон. Кажете „Виждам, че много искаш да пипнеш горещия котлон и да видиш какъв е, но не мога да ти позволя, защото ще се изгориш." Ако детето ви нагруби, кажете „Знам, че не искаш да ме нараниш, но като казваш такива неща, хората се разстройват."

Нужно е да помогнем на децата да развият самодисциплина, но можем да постигнем това без да жертваме техния „Аз" и възможността им да имат контрол върху живота си. Ако искаме да следваме едно златно правило, нека то е „Как бих искал да се отнасят с мен, ако бях в тази ситуация, на мястото на детето ми?"


сеп 24
Как да се справите с моментите на гняв срещу детето?

 

Случвало ли Ви се е да напляскате хлапето? Или да му се накрещите? Да го обиждате с думи като „пикльо”, „лигльо” и т.н.?
 

Не познавам майка или баща, на които поне да не им се е искало, вътрешно, да го направят. Има и доста родители, за които да включат в действие „шамарената фабрика” е единствения начин за дисциплиниране на сополанкото. Ми така де, мен са ме били и съм станал човек. Дали, обаче сте станали „човек”, защото са Ви били или въпреки това?
 

Проблемът не е в това, че сте ударили, проблемът при използването на удрянето за дисциплиниране на децата от малки е че те растат. Колкото повече порастват, толкова по-силни трябва да стават ударите и родителите не могат да се предпазят от ескалиране в още по-груби и по-агресивни методи на възпитание, просто, защото спират да действат. Освен това идва момента, когато вече няма да можем да ударим, защото ще могат да ни отвърнат.
 

С бой и крясъци ние създаваме в детето един насилствен модел на поведение, който го учи, че е приемливо за по-силния да наранява по-слабия, че насилието е начина, по който можем да постигаме целите си. Децата са огледала и ако не искаме да започнат и те да крещят или да удрят нас, братята и сестрите си, приятелчетата, а по късно половинките и децата си, ние трябва да прекъснем този цикъл още в началото.
 

Защо, обаче се стига до там да удряме и да крещим?
 

Когато в живота ни се появи детето, още от бебе, то започва да плаче. То не може да говори, плачът е единствения му начин на комуникация. И това ни напряга. Плачът кара сърцето ни да бие по-бързо, кръвното ни налягане се повишава, с една дума: стрес.
 

По-късно когато проходи и почне да проговаря, малчуганът, е все още твърде импулсивен и често не може да се контролира. Той може да си позволи да удря, да рита, да плюе, да вика или да пищи и това провокира в нас всички онези моменти на болка и обида, които сме изпитвали самите ние като деца.
 

И каква е спонтанната ни реакция на защита? Да се разкрещим или да ударим. В този момент, направо можем да усетим вид омраза към детето, точно по начина, по който сме мразели като малки, хората, които са ни удряли, обиждали или наранявали. Само, че сега, ние сме в позицията на по-силния. Това са подсъзнателни модели, които сме формирали в детството си.
 

Помните ли как дядо ви, баба ви или родителите ви са ви разказвали как в училище, учителите, са ги дисциплинирали с пръчка? Този модел на „моркова и тоягата” (и по-често тоягата) е от памти века.  Тогава, защо да го променяме? Защото, обществата еволюират, развиват се и идва времето когато осъзнаваме, кое не работи, какви са последствията и да опитаме нещо друго, което наистина действа. Доказано е че стресът е номер едно болестта на 21-ви век. Решения има. В някоя следваща сататия ще разгледам подробно последствията от насилието над децата, но сега нека да се концентрираме върху боя и викането.
 

Когато удряме или крещим, всъщност нещо вътре в нас крещи „помощ”, „не знам какво да направя”, „не мога повече”. Когато бием или викаме, ние го правим от усещане за безсилие, отчаяние, безизходица. Само, че децата ни са все още незрели и няма как да ни помогнат.
 

Ние сме единствените, които можем да си помогнем. Пък и не е честно да прехвърляме собствените си проблеми и блокажи върху тях. Те не са техни.
 

Какво да правим тогава?
 

Следващия път когато искате да ударите или да се разкрещите, опитайте се да тропате силно с крака и да ръмжите като куче. През това време на ум си повтаряйте (но на ум), как се чувствате. Нещо от рода на "Да, ядосан/а съм, направо съм бесен/бясна" и си представяйте, на ум, че го казвате на детето.
 

Във въображението си можете дори да се разкрещите или да ударите. Вътре в ума си, си позволете да стигнете до крайности, но само там, във вътрешния ви свят. Това ще ви облекчи.
 

След няколко секунди можете вече да го изкажете на глас, за да дадете обратна връзка, какво се случва с вас. Кажете на детето, че сте ядосан. Не казвайте „Ти ме ядоса”, а „Аз съм ядосан”.
 

Истината е че когато сме се ядосали, натъжили или друго, всъщност ние самите сме го позволили. Замислете се ако някой важен за вас човек ви каже, че ви обича, че сте красив или добър, колко повече значи това за вас, отколкото ако е някой непознат и примерно ви подсвирква от строежа. Или обратното ако някой близък ви каже, че сте ужасен или нетърпим колко по-голямо значение има за вас това, от колкото ако ви се развика някой в тролея. Само от нас зависи дали ще се обидим или не, дали ще ни стане хубаво или не. От нас, зависи дали ще допуснем външните стимули да ни повлияят и до колко. Така е и с децата. Често те са просто клечката, но дървата и барута са предизвикани от друго. Може да сте изморени, да сте имали кофти ден или просто да сте станали на криво, защото днес атмосферното налягане е по-високо или по-ниско.
 

Поемете отговорност за чувствата си и си признайте, че вие сте този, който е ядосан, няма значение причината. Детето просто ви е провокирало, драснало е клечката. И докато всички чувства и мисли са допустими, то не всички действия са.
 

Ако все още ви е трудно да се въздържите, опитайте се да ударите нещо друго, възглавница или каквото ви попадне пред очите. Ако сте навън, можете да наритате някое дърво (или още по-добре, гушнете го, те отнемат отрицателната енергия).

 

Когато усетите, че нещата ескалират и скоро ще дойде момента на бяс, дайте си „тайм аут”. Просто излезте от вкъщи за 2-3 минути, дишайте дълбоко, наплискайте се с вода, надайте вик: „ААААА, ОООО, УУУУУ”, не мислете за думите, просто пуснете да излезне беса. Това ще освободи във вас повече пространство, за да се справите по друг начин.

 

Ако все пак не успеете да се въздържите, когато удряте, опитайте се да не е по лицето или по главата и никога не удряйте заслепени от гняв. Ако трябва да ударите, изчакайте поне няколко секунди преди да го направите и недейте да крещите на глас, децата изпадат в паника.
 

Всеки път когато успеете да се сдържите, дори да е това да си спрете ръката във въздуха или да ударите по-леко, да се спрете по средата на обидната дума или крясък, се поздравете и си благодарете. После си направете някакъв подарък. Може да е нещо съвсем малко като бонбон или това да изпиете кафе с някой приятел или да си купите нещо, каквото и да е, но да е нещо специално за вас. Всеки път когато успеете да не прекрачите границата се поздравявайте и се хвалете. Това ще ви помогне с търпението.
 

Трудно е и на моменти изглежда направо невъзможно. Но гарантирам ви, че с времето ще свикнете да се оправяте по други начини и ще ви става все по-лесно. Желанието за бой, постепенно ще премине, дори и в моментите когато сте на ръба.
 

Бъдете търпеливи със себе си.
 

Изкарването на моделите от подсъзнанието, в съзнанието, отнема време, защото те идват от място на болка и отчаяние. Погрижете се за себе си. Дайте си любов, и разбиране. Ще видите, че когато го правите и другите ще започнат да се държат към вас с повече любов и разбиране. Така както третирате себе си, така и другите ще се отнасят с вас. Всичко е вътре в нас и започва от нас.
 

Искам да завърша с това, че въпросът е не да не грешите или децата ви да не виждат, че имате проблеми, а да виждат как се справяте с тях. Те са ни огледала. Животът е просто такъв има и хубаво и лошо. Без мрак, няма и светлина.
 

Сега гушнете се, ей така, себе си, с двете си ръце и си благодарете. Вие сте прекрасни родители, дори когато грешите.
 

Ако се чудите какви алтернативи имате с дисциплинирането, можете да прочетете статията Алтернативи във възпитанието, както и Защо децата избухват?
 

 

Автор: Вероника де Буур
Сертифициран обучител по програмата „Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп, зам. председател на сдружение „Бебе и дете”

 

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея. Благодарим ви!

​​

 



авг 11
Защо малките деца избухват?
 
Още от първия миг, когато проплаче, вашето малко бебче все едно казва: „Аз съм тук. Вече съм част от живота ти, съобразявай се!”. И ние го правим. При всеки писък тичаме да го нахраним, преоблечем, да задоволим нуждите му. И така трябва да бъде. 
 
Знаете ли, че бебето в началото не плаче, защото очаква да се отзовете? След 9 месеца на постоянна ситост, задоволеност и топлина, всичките тези нови усещания като храносмилане, глад, жажда, болка, студ, горещина му носят дискомфорт и то плаче в отговор. 

Когато вие откликвате на бебето, вие го учите, че тези дискомфoрти могат да се облекчат и че светът всъщност е едно дружелюбно място. Така вие стимулирате доверието на детето у вас и към света и изграждате една по-силна връзка помежду ви. Изследванията сочат, че децата, на които се е откликвало веднага стават от една страна по-търпеливи, защото знаят, че ще бъдат задоволени нуждите им и постепенно се научават да чакат, а от друга страна, стават по-самостоятелни отрано, защото не ги е страх от света и заобикалящата ги среда.
 
Разходка от гледна точка на Вашето дете.

Представете си как вашето малко бебче е било само една миниатюрна клетка когато сте го заченали. За 9 месеца тази клетка се е трансформирала, минавайки през целия еволюционен процес, докато се оформи човечето. Този процес не спира с раждането.
 
Хората разчитат на големия си мозък за оцеляването си и съответно бебето се ражда с огромна глава, която в началото дори не може да държи изправена само. И въпреки, че мозъкът на новороденото е огромен, той е почти ненагънат и съдържа единствено най-основните 70 рефлекси. През първите няколко години от живота на детето, и най-вече през първата, то търпи експлозивно мозъчно развитие и това е една от причините децата да са толкова буйни и невъздържани. Макар и в духовно отношение да се твърди, че децата са много по-свързани с първоизточника, то във физически аспект те са все още доста примитивни. 

Прохождащите и проговарящи деца могат да ни изглеждат като миниатюрен вариант на голям човек, но всъщност научните изследвания показват, че мозъкът на едно малко дете, е небалансиран. Недоразвитото ляво полукълбо на мозъка на детето (частта, която контролира говора, търпението и логиката) е в постоянна борба и често надвивана от дясното полукълбо на мозъка (центъра на невербалния импулс, емоцията и разбирането на невербалната комуникация, като изражението на лицето, тона на гласа и езика на знаците). Ето защо мъниците изпадат толкова често в емоционални кризи. Просто дясната страна, първосигналната, вече е в процеса, преди дори лявата, на логиката, да схване какво се случва.
 
Горе-долу в края на първата и началото на втората си година, човекът се изправя на два крака и проговаря. А това не е никак лесно и тези предизвикателства са съпроводени с фрустрация. Децата са по-ниски, по-бавни, по-слаби, по-неумели, не могат да говорят добре и да изразяват какво усещат и чувстват. Ние, родителите им, сме целият им Свят. Грижим се за тях, храним ги, обичаме ги и най-важното - можем всичко в техните очи. 

Досещате ли се защо дори и като възрастни трудно прощаваме грешките на родителите си? Чисто и просто сме се запознали с тях в един момент, когато те за нас са били направо „супермени” и тези очаквания остават завинаги. Често, едва когато и ние станем родители и заприличаме на нашите, започваме да проявяваме истинска емпатия към тях. Започваме да ги разбираме :). Прощавайки на родителите си, осъзнаваме, че те са просто хора, точно като нас, с всички силни и слаби черти и най-вече: те не могат всичко.
 
В децата ни е заложен импулса към откривателството. 

Това е начина, по който хората се развиват. Малките деца искат всичко да видят, чуят, пипнат, подушат и най-вече да вкусят. Те са едни малки изследователи и така откриват и учат за света. В същото време този изследователски копнеж към всичко, често бива пренебрегнат или дори спиран от родителите. Говоря за твърде много-то „Не-та”. 
 
Не пипай това, не взимай онова, не прави така, не, не, не. Ако по цял ден вървите и повтаряте „не това, не онова”, значи имате твърде много непозволени неща в къщата, до които децата ви имат достъп. Време е да поразместите нещата. Ние сме хората, които сме поканили в дома си детето и поне няколко години (направо цял живот) ще трябва да се съобразяваме. Обратното няма да се случи, въпреки че някои родители имат подобни нереалистични очаквания за децата си, които в психологията се наричат очакването за „размяна на ролите”, при което родителя очаква неговите нужди да бъдат задоволени от детето. 

Това вече е и негов Дом. 
 
Ако сте свикнали на безупречен ред, разместете нещата си и приоритетите си. Поне през следващите няколко години направо можете да се откажете от пълния ред и чистота, ако не искате да получавате нервни сривове. Да, децата, трябва да бъдат научени на навици, но това не става веднага, отнема време и последователност. Въоръжете се с търпение.
 
Ще ви помогне да си спомните, че само допреди 100-200 години ние сме прекарвали по-голямата част от времето си основно навън, сред природата, където цветовете и звуците ни успокояват, вкарват ни в „дзен” състояние: слънцето, повея на вятъра, синьото небе, зеленината на природата. Вече  голяма част от нас живеем в апартаменти или къщи и прекарваме доста по-малко време навън. От друга страна, новите технологии, които заобикалят децата отвсякъде и прекомерните стимули като телевизия, светещи и свирещи играчки, компютри и прочие се превръщат в свръхстимулация и това изнервя децата. 
И нека сега към всичко това прибавим нашия луд, забързан, технологичен свят, който е твърде възбуждащ с всичките си светлинки, звуци и стрес и в същото време твърде скучен, тъй като голяма част от времето си децата прекарват между четири стени, а не навън, картинката става вече съвсем ясна. 
 
Нашето малко човече се върти в един безкраен кръг между свръх стимулация и недостатъчна стимулация. Нищо чудно, че от време на време губи финния баланс между лявото и дясното си полукълбо и „пощръклява”.

И още ...
 
Друга причина децата да се държат лошо може да бъде, защото ние даваме лош пример. Ако ние изпускаме пара при всяка нередност, нормално е детето да ни имитира и да се държи точно така, както и ние когато сме ядосани. Наблюдавайте се. Дали детето повишава тон, по същия начин, по който и вие? Все едно се гледаме в криво огледало, нали?
 
Всяко дете има и свой собствен темперамент. Някои са спокойни, други буйни, трети срамежливи. Наблюдавайте го. Всяко дете има нужда от уникален подход, който отговаря на индивидуалните му особености. При някои едно работи, при други друго. Наблюдавайте и себе си. Ако вашият темперамент е съвсем различен от това на детето ви ще имате нужда да припознаете, че другия има право да бъде различен и това е ок.

Детето също така може да яде храни или напитки, които да го превъзбуждат, ако съдържат много захар или кофеин (много напитки имат кофеин, дори да не са кафе или кола). Хубаво е да четете етикетите, поне когато става въпрос за детето ви.
 
Често децата се тръшкат и просто ей така, защото това работи. Съвсем наскоро, бях свидетел на следната случка. Едно дете се люлее на люлката и баща му го предупреждава, че след малко спира да го люлее и ще се прибират вкъщи за вечеря. След 5 мин. той спира люлката и подканва детето да тръгнат. Не можете да си представите какъв рев извади това мъниче. Тогава бащата се обърна към него и го попита, защо плаче и после съвсем правилно заключи, че детето го обръща на театър. И знаете ли какво отговори то? „Тате, аз плача, защото знам, че на теб не ти харесва и за да спра, ще направиш това, което искам аз.” Мъдро нали? :)
 
Децата постоянно наблюдават, изследват и експериментират. Тръшкането работи. Е, как да не го използваш, тогава? Хубаво е да свикнем да бъдем категорични и когато казваме „не”, то да е финално, твърдо, непроменящо се НЕ (е, понякога има изключения, но нека са само изключения). Затова Ви съветвам много хубаво да си помислите дали „не-то” ще остане не, още преди да го изречете. Знам, че в един момент става автоматично, но както трябва да внимавате да не прекалявате с „не-тата”, така пък когато ги използвате, трябва да сте категорични.
 
И все пак, колко често казваме „да” на децата, когато искат да заровят пръсти в калта или да скочат в локвата? Те са деца, ако сега не им позволяваме да се цапат и да се въргалят в прахта, кога ще го направят? Малко време имат да бъдат просто деца, да играят невъздържано и лудо. Вие сте живи и здрави, нали? Въпреки лудешките игри. Ще Ви припомня една любима детска песен: 
 
Детство мое реално и вълшебно, 
Детство мое така си ми потребно, 
Все се мъча света да обърна
Яхнал пръчка при теб да се върна
 
... пак с кучето да вдигна олелия 
... щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън 
... всеки ден по една дяволия ... да е от мен.

Можете ли да си спомните какво е да си дете? Какво е да виждаш света като на игра? Ще оставите ли децата си да могат да се топлят на този детски огън след като пораснат? Това е само след няколко години. Минават толкова бързо и неусетно почти :)

И така нека да обобщим.

Основни причини, поради които малките деца прегряват:

-Не говорят добре и не могат да изразят какво усещат и чувстват;
-Детето стига до емоционална задънена улица (много от малките тарзановци, ще се почувстват унизени, ако ги 
 принудим да се подчинят, но ако ги насочим е друго);
-Децата са по-бавни, по-ниски, по-слаби и по-неумели;
-Вкъщи е скучно (липса на вятър, мека трева, плоски стени и т.н.);
-Вкъщи е прекалено стимулиращо (телевизия, компютри, шумни играчки);
-Светът  е твърде възбуждащ и в същото време твърде скучен;
-Твърде много „не-та”;
-Не излизат навън и не се движат достатъчно;
-Тръшкането е ефективно;
-Даваме им лош пример;
-Избухлив темперамент;
-Много шоколад или кофеин;
-Токсичен стрес. (Очаквайте скоро специална статия за токсичния стрес)
 
Децата са поставени пред огромни предизвикателства. За първите 2-3 години не само очакваме от тях да ходят изправени, да използват умело ръцете и пръстите си, да говорят, да боравят с идеи, но и да преминат през целия еволюционен процес на човечеството до дигитализацията днес. Искаме да са възпитани, да се бършат в салфетка, а не в дрехите, да казват „моля”, „благодаря” и „извинявай”. И нашата задача е постепенно да ги въведем в този модерен свят с обноски. Но всичко с времето си. Ако децата Ви виждат да използвате салфетка и да казвате моля и благодаря, да не удряте или викате, те също ще започнат да се държат така. Децата са огледала. Независимо какво казваме, те ще повтарят това, което виждат, че правим.
 
Сега вече е по-ясно. Децата имат нужда от време преди да се превърнат в наистина малки човеци с „разум и разбиране”. От 6м. до към 4-5 годишна възраст малките деца са по-скоро примитивни първобитни човечета, които трябва да подпомогнем в прехода към цивилизацията. И това си отнема около 4-5 години, не по-малко. Както казва д-р Харви Карп „Не е случайно, че момченцето в семейство „Флинстоун” се казва Бам-Бам.” Нашето малко пещерно човече. Никак не му е лесно, но пък то съвсем не се отказва. Бам, бам, бум, тряс, прас! Детето – най-голямото съкровище и камъче в обувката.
 
Ако искате да бъдете по-ефективни през този „първобитен” период на детето си, можете да прочетете статиите Алтернативи във възпитанието както и Ако удряте детето.

Автор: Вероника де Буур
Сетифициран обучител по програмата „Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп, зам. председател на сдружение „Бебе и дете”.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, моля, споделете я с приятели. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея. Благодарим ви!
​​
 


 
 


мар 06
Малките деца не са „малки възрастни"

dete.jpg


​Разбира се, малките деца не са пещерни хора, но със сигурност могат да се държат като такива. Често са упорити и своеволни същества, които не казват „моля” и „благодаря”, мразят да чакат на опашка, търкат течащия си нос в ръкава (или във Вашия), пикаят където си искат, грухтят, плюят и дори хапят, когато са разстроени. Този комичен образ не е шега, това е революционна концепция, която стои в основата на разбирането за нуждите на детето Ви и работата Ви като родител.
 
Основата е да покажете на детето си, че разбирате как се чувства, като имитирате изражението на лицето му и тона на гласа. Помнете, че малкото дете работи по-добре с дясната половина на мозъка – емоционалната. То все още няма натрупана достатъчна лексика, но може да интерпретира мимиките, жестовете и тона на гласа. Използвайте кратки, прости фрази и много повторение. Точно както детето Ви повтаря много пъти една и съща фраза. Детето не разбира дългите обяснения.
 
След като детето се почувства разбрано, пристъпете към това, което искате от него, Вашите намерения, забрана, правило или отвличане на вниманието. Ако все пак се налага първо да действате, не забравяйте след това да покажете на дете си, че сте разбрали как се чувства /се е чувствало то.
 
 „По-жадният за внимание говори пръв”. Ако детето Ви иска внимание, прекъснете това, което правите и му обърнете 100%-вото си внимание за 2-3 или повече минути, след което ще можете спокойно да продължите. В обратния случай, хем няма да можете да се концентрирате, хем рискувате емоционален изблик, което в крайна сметка ще Ви отнеме повече време.
 
Когато стимулирате доброто поведение, детето от самосебе си желае да се държи все „по-добре”. То постепенно започва да се „цивилизова” и да се превръща в един уверен, щастлив и уникален малък човек.