Skip Navigation Linksmozuk_bebe

​Незрялост на мозъка на бебето?

razvitie_mozak.jpg 

Когато учех медицина, ни преподаваха, че коликите са проблем на червата. Скоро след това, обаче, тази теория беше изместена от идеята за…незрялост на мозъка. Откривайки все повече за нервната система на бебетата, започнахме да вярваме, че коликите са резултат от прекомерната стимулация на мозъка от всички нови преживявания на бебето след раждането.

Удивителният мозък на бебето Ви – умствени способности, с които бебето Ви е родено
 
Представете си, че тръгвате на много дълго пътуване, но можете да вземете само един куфар. А сега си представете, че куфарът Ви е …много мъничък. Може да ви се струва смешно, но точно такава е ситуацията, в която е било бебето Ви преди да се роди. Трябвало е да избере само най-необходимите мозъчни способности, които са му нужни след напускането на защитената среда в утробата. Освен това е трябвало някак си да побере всичко това в малкия си мозък.

Ако можехте да му помогнете да си приготви багажа, кои способности бихте сметнали за толкова важни, че да му кажете „Не тръгвай без това“? Да ходи? Да се усмихва? Да казва „Обичам те, мамо“?

Оказва се, че за милиони години, майката природа е избрала 4 незаменими инструмента за оцеляване, които внимателно да помести в мозъчето на бебето, което в утробата е голямо колкото ябълка. Те са:

1) Команден център за поддържане на живота – умението за поддържане на кръвното налягане, дишането и т.н.

2) Рефлекси – десетки важни автоматични действия, които помагат на новородените да правят неща като кихане, сучене, преглъщане и …плачене.

3) Ограничено управление на мускулите и сетивата – след като бебетата могат да дишат и да се хранят, тези ограничени способности им позволяват да докосват, да вкусват, да се оглеждат и да комуникират със света.

4) Контрол на състоянието – след като бебетата започнат да комуникират със семействата си и вълнуващия нов свят, контролът на състоянието им позволява да включат вниманието си (за да гледат и за да учат) и да го изключат (за да се възстановят и да заспят).
 
Контрол на състоянието – способността на бебето Ви да допусне света до себе си…или да го изолира.
 
Състоянието е свързано с това доколко бебето Ви е будно или заспало. С други думи – степен на будност. Състоянията се променят от дълбок сън през лек сън до раздразнителност и накрая – пищене. И точно в средата им стои най-вълшебното състояние от всички – спокойното бодърстване. Лесно е да се каже кога бебето Ви е в такова състояние – очите му са ясни и отворени, лицето му е мирно и спокойно докато изучава гледките наоколо.

Поддържането на спокойното бодърстване без рязко преминаване в други състояния е една от най-ранните задачи, които трябва да изпълни мозъка на бебето Ви. Способността му да спре да плаче, да стои будно или заспало, се нарича контрол на състоянието. Харесва ми да оприличавам контрола на състоянието на дистанционното управление на Вашето бебе. То му позволява да обърне внимание, ако нещо по телевизията е интересно, да „сменя каналите“, когато се отегчи и да изключи предаването напълно, ако то започне да го изнервя или е време за сън.

Много новородени имат чудесен контрол на състоянието. Тези бебета, тип „мога да се справя сам“, се съсредоточават силно върху нещо за кратко и могат да отклонят вниманието си, когато си поискат. Те са „самоуспокоители“, които се носят между съня, будното състояние и плача със спокойствие и грация.

Знам, че е лесно да загубите увереност, когато бебето Ви не спира да пищи, но моля Ви, не се предавайте. Само след няколко месеца усъвършенстваният контрол на състоянието ще спаси и двама Ви.

При положение че повечето бебета имат слаб контрол на състоянието, въпросът как този тип мозъчна незрялост може да накара някои бебета да плачат безутешно с часове, остава. Отговорът на този въпрос може би се крие в две често срещани ситуации, на които бебетата ни са подложени всеки ден, а именно - свръх- стимулация и недостатъчна стимулация.
 
„Помощ…светът е твърде голям!“  - Как свръх-стимулацията предизвиква плач
 
Всички можем да си представим какво е да си свръх-стимулиран. А бебетата се сблъскват с поток от нови усещания. Като имаме предвид колко е вълнуващ светът, е цяло чудо, че не всички бебета са свръх-стимулирани! За щастие, повечето се справят чудесно с изолирането на света, когато им е нужно. Въпреки това, ако бебето Ви има слаб контрол на състоянието, дори и ниско ниво на активност би го тласнала към неистов плач. Може да започне да хлипа заради слабо дразнение, като оригване или силен шум, но след това така да се увлече от собственото си викане, че скоро да излезе извън контрол.

Такива бебета плачат защото са свръх-стимулирани…и след това заседнали в „режим на плач“. Ако някой можеше да преведе крясъците им на нашия език, те вероятно щяха да означават нещо като „Моля ви…помогнете ми… светът е твърде голям!“
„Помощ…залостен съм в гардероба“ – как недостатъчната стимулация предизвиква плач
 
Представата, че бебето Ви иска да бъде оставено в тиха тъмна стая, е един от най-големите митове за новородените в нашата култура. За да разберете какво е покоят за бебето Ви, си представете, че сте работили в един шумен натоварен офис в продължение на 9 месеца. Една сутрин отивате на работа и се оказвате съвсем сами. Няма глъчка, телефонен звън и суматоха. Само тихият рев на някой камион, преминаващ по улицата навън. Тогава разбирате, че са Ви заключили. След малко, спокойствието започва да ви изнервя. Започвате да ходите напред-назад и да си мърморите, а после губите контрол и почвате да крещите „Изкарайте ме оттук!“

Независимо дали ви се вярва или не, тази сцена много прилича на начина, по който бебетата усещат света, когато се приберат от болницата вкъщи. Въпреки че нашата представа за идеалната детска стая е място, където малкото ни ангелче спи в блажено спокойствие, новороденото се чувства сякаш е залостено в гардероба.

Колкото и странно да звучи, бебето Ви не иска / не се нуждае от спокойствие и тишина. Това, за което копнее са пулсиращите ритми, които постоянно са го обграждали в утробата. Всъщност, недостатъчната стимулация и покоят в домовете ни може да подлуди бебето ни не по-малко отколкото свръх-стимулацията.

Незрялостта на бебешкия мозък със сигурност има влияние върху онова, което тласка бебетата към коликите, но със сигурност не обяснява всичко.  
 
от д-р Харви Карп